Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Блок и Гогол

Free access
Статия пдф
3237
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Сближаването на върховете в литературата е винаги поучително и зако номерно. Всеки връх може да бъде сравнен с друг връх, в това няма нищо пре силено, няма произвол на съпоставителя - планинското ехо, разнасяйки се по склоновете, променя гласа, но си остава ехо на планините. Върхът на Блок не отстои много далече от върха на Гогол. В просторит на руската литература разстоянието е само една крачка. Иззад върховете на Дер жавин и Пушкин се издига забуленият с шапка от облаци Гогол. Той е загад чен, някакви вихри обвяват главата му - нещо тъмно се вие и носи на висо чината на белите снегове. За миг сред разкъсаните облаци застава ослепително чист образ и отново изчезва - и тътен се носи из планините, предвещавайки срутвания, бедствия, сътресения на всичко съществуващо на земята, както с изразява Гогол. Този именно тътен чува в края на живота си Блок. На 9 януари 1918 г. той записва: „Чух тътен, тътен: помислих, че е започнало земетресение. Минават още няколко дни и Блок завършва „Дванадесетте". В бележника му наред с ду мите „Днес аз съм гений" четем: „Страшен шум, който постоянно нараства вы ре в мен и около мен. Този шум е чул Гогол (за да го заглуши - призиви към семеен порядък и православие)." В тържествената и върховна минута на своя живот Блок си спомня за Гогол, призовава Гогол. Гогол чува същия шум, но се опитва да го заглуши. Блок се отдава на този шум или тътен - отдава се на музиката, която преобразява всичко". Това е музиката на революцията. Можем ли да си представим на мястото на Блок да бъде Гогол? Той да приветствува този шум, да нарече този шум музика? Никога. Тук са налице съгласие и спор, близост и разрив - това не само близостта между Блок и Гогол, разривът между Блок и Гогол, а близост та, родството и разривът в самата руска култура. e Гогол стои в началото на пътя, Блок - в края му. Той, можем да твър дим, го завършва, ако имаме пред вид руската дворянска култура и руската ли тература - литературата на върховете. Преходът от XIX в. — век железен, век жесток, както се изразява Блок - в ХХ не е просто смяна на столетията. Той равносилен на преход откъм осветената от слънцето страна към неосветената, по-точно фера към страната, забулена от лунната сянка. Блок сякаш твори в атмо на затъмнение:

    Ключови думи
    Блок, Гогол
Submitted on

175 години от рождението на Гогол

Библиографски раздел
175 години от рождението на Гогол

Гогол в Москва

Free access
Статия пдф
3479
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В статията си „Петербургски записки от 1836 г." Гогол пише за двете сто лици на руската държава - новата и древната: „Москва е необходима на Русия, Русия е необходима на Петербург..." Петербург по думите на Гогол е немец, Москва - руски дворянин. В Москва е руският корен, там е съхранено народното начало. Най-после Москва е в центъра на Русия, а Петербург се е отплеснал дяволска страна. на Роден на юг, Гогол отколе се стреми в мислите си към Москва като към онзи средноруски източник, който все повече трябва да подхранва неговото съзнание, неговите съчинения. Географията на Гоголевата проза се движи в началото от Украйна на север, но в „Мъртви души“ вече се заседява в Средна Русия. Пей зажите и картините от двете страни на пътя на Чичиков все повече приличат на пейзажа в Подмосковието, в Поволжието, около които обикаля бричката на злощастния прекупвач от „Мъртви души". В първия том на поемата даже се споменава за една комисия за построяването на храм, в която участвува Чи чиков. Комисията храм не построила, но в различни райони на града у членовете й се появили домове с каменен долен етаж. Тази комисия много прилича на ко мисията, създадена за построяването на храма на Христа Спасител в Москва, издигнат с народни пари в чест на победата над Наполеон. Там действително били открити големи липси и разхищения. Тъй че, без да споменава в поемата Москва, Гогол заставя Чичиков да посети древната столица, та даже и да поживее в нея, да поработи там. По-нататъшните митарства на Чичиков явно се развиват недалеч от Москва. Във втория том на „Мъртви души" споменава Волга, а в бележниците, в които Гогол съ бира сведения за поемата, се срещат записки за Владимирската губерния, за ней ните треви, за полските работи, за песните, за Кострома, Ярославл, Симбирск и др. Гогол записва в тетрадка „Думи от Владимирската губерния“, „Думи на волгоходеца", названия на ленени платна, компоти, дървета, риби, насекоми и Птици.
    Ключови думи
    Гогол, Москва
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

"Истинският живот на Себастиан Найт" и "Николай Гогол" на Владимир Набоков - текстове на границата

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The novel "The Real Life of Sebastian Knight" (written in English in Europe in 1939 and published in America in 1941) has a peculiarly borderline position in the author's life: it represents the first real creative step taken into the realms of the new language and focuses on the issue of the new language identity, on the trying on of masks and the tracing of the consequences of this change and play. This transition theme, as an aspect of the metamorphosis in its biological and metaphorical dimensions throughout the years, never stops occupying Nabokov, yet here it is most immediately outspoken, the novel being an attempt at solving a personal dilemma. Against the background of the transition theme's intensive discussion by the characters and the plot, this novel can serve as a showcase for the whole "catalogue" of Nabokov's techniques, themes, images. On the other hand, there is one of his subsequent texts, written in English already in the United States, aimed directly at the English speaking reading public and per definition being assigned to the genre of a writer's biography - the book "Nikolai Gogol" (1942-1944). The study endeavours to see these two books from two standpoints in a parallel, outlining their similarities (while presuming identity), especially observing their modernistic nature of metaprose, of a text concerning the writing of a text, a text that is constantly regarding its own reflection in order to continue being written. The end of the 1930s and the beginning of the 1940s is a time of territorial, linguistic, aesthetic transitions and changes for Vladimir Nabokov. The momentary change of masks and scenes in the novel "Sebastian Knight" can only be attributed to high-class craftsmanship, already achieved earlier by Nabokov in his Russian language novels. The histrionic re-clothing and re-making up in this novel - "a second birth" - appear to be one of the rehearsals for the actual transformation from a Russian to an English speaking writer, from Sirin to V.Nabokov. V. is simply an intermediary phase in the metamorphosis. In this unstable environment Nabokov seeks for support, and finds it in the Russian classic Nikolai Gogol, who will lend him some of his legitimacy in the New World.
Subscribe to Гогол