Христо Капитанов

Българската историография е проявявала обясним интерес към приятелството на Христо Ботев с руски революционери-демократи, емигранти в Румъния през 70-те години на миналия век. Техните отношения са били на лична и политическа почва и от изясняването им биха се уточнили някои моменти от биографията и идеологията на Христо Ботев, непосредствено преди формирането и преминаването на четата му в България. Някои от имената на „руските приятели" на Ботев се знаят: Бонифачиу Флореску, Николай Петрович Зубку-Кодряну, Николай Константинович Судзиловски, Николай Филипович Меледин, Александър Шапченко, Костика Добруджану-Геря, Замфир Арборе-Рали, д-р Н. Лучицки, Хенрик Дембицки и др. Найприближени до Ботев са били първите трима: Б. Флореску, чието истинско име е Хертрат, Н. Кодряну, известен в публицистиката с псевдонима си Драгош и Н. Судзиловски, повече известен под името доктор Русел. От тях именно представяме няколко писма, които са в пряка или косвена връзка с Ботев и четата му. Оригиналите или фотокопия от тях се намират в Румънската академия, на български се обнародват за първи път. Писмата обхващат един от сравнително малко познатите периоди от живота на Ботев, именно от есента на 1875 г. до потеглянето му от Букурещ за „Ра децки". Отношенията между Ботев и емигрантите революционери демократи са от характер да допълнят и изяснят идеологията на нашия революционер и поет, неговото отдалечаване от утопичния социализъм и приближаването му към марксизма и научния социализъм, което става със съвместното им задълбочено проучване на „Капитала" от Карл Маркс и започналата да прониква в Румъния социалистическа литература, което намира отражение и в съвременния румънски напредничав периодичен печат.

Българският периодичен печат, чието начало се слага преди 124 г. в град Смирна от Константин Фотинов с появата на проб ната книжка на сп. „Любословие", има важен дял в политическата, културната и литературната история на българския народ. Безпретенциозното начало в далечния и откъснат от народа ни малоазиат ски край с течение на годините запалва искрата на народната борба за повсеместна българска просвета, църковна автономия и политическа независимост. Бъл гарският периодичен печат преди Осво бождението е важен фактор за народностното осъзнаване на народа ни, за неговото сцепление в цялостна нация, за изявяване на народните идеали, в името на които се поема безпощадна борба. След Освобождението (1878-1885 г.) периодич 1 Георги Боршуков. История на българската журналистика. 1844-1877/1878-1885. София, 1965 г., стр. 578.8°. Изд. на Наука и изкуство. 149 ческия печат подпомага осъществяването на Съединението и закрепването на бъл гарската държава.