Резюме
Без да забравяме приноса и огромните заслуги на починалия преди немного години акад. Никола В. Михов (1877—1962), трябва да признаем проф. Тодор Боров като същински основоположник - именно като теоретик и организатор на българската библиографска наука и на книговедението. За да бъде оценено в пълнота делото на проф. Т. Боров, човек трябва да има ясна представа за мястото на книговедението и специално на библиографията в развоя на науката и изобщо на културата. Едва ли епотребно да се припомня, че библиографията като помощна научна дисциплина се заражда и развива единствено като проява на истинска зрелост в книжов ния живот. Говорейки за миналата наша култура от Средновековието насам, ние с пълно право можем да се гордеем преди всичко с огромния принос на българския народ в областта на 120 22 М. Наг. Блок, Маяковски, Гео Милев. - Литературна мисъл, 1969, кн. 5, с. 45. книжнината. Само благодарение на библиографията ние сме в състояние да внесем прегледност сред това почти необозримо поле на дейност и сред значителния брой проучвания, които са му посветени. Едновременно с това библиографията е единственият път, за да се доближим правилно ицелесъобразно с научноизследователската работа към неизброимите книжовни творби, създадени от известни и неизвестни по име автори. Нека кажа направо: библиографската осведоменост е същинската основа на всяко научно знание. Научният работник трябва задължително да знае какво по даден проблем еписано и какви резултати са постигнати - какво изобщо е изградено, и ако желае да гради сполучливо, да започне своята работа оттам, докъдето другите преди него са изградили. Библиографската осведоменост позволява да се осъществява онази приемственост в науката, без която много усилия биха останали напразни и излишни. Необходимо бе след толкова продължителния книжовен живот на българския народ да се явят и книголюбци, сиреч любители на книгата, и библиографи, които да внесат прегледност в цялата книжовна продукция, и книговеди - специалисти в знанието за книгата. Докато книголюбието може лесно да се изроди в просто колекционерство и да му остане само заслугата за запазване на книжовните произведения, не така е с библиографията и книговедението: те си остават мерило за зрелост в тази област на културата - а това е, без преувеличение, сърцевината на цялата духовна култура. Ето тъкмо в тази насока трябва да се оценява жизненото дело на проф. Тодор Боров - с неговия неоспорим принос в книговедението и библиографията. Аз няма да излагам тук фактическата биография" на проф. Тодор Боров - например това, че роденият на 30. І. 1901 г. младеж е завършил през 1923 г. славянска филология и литература в Софийския университет, а през следните години, до 1927 г., е специализирал източноевропейска история в Берлинския университет, после цялата негова служебна и научна кариера.... знам, че други ще сторят това. Покойният д-р Н. В. Михов никога не се зае с преподавателска работа в полето на книгознанието и библиографията, въпреки че притежаваше изумителна наче теност и отлично можеше да стори това. Той остана учител" само чрез своите публикации и чрез личен допир с едного или другиго от нас от по-младото поколение. В моето формиране като учен с библиографска подготовка д-р Михов се яви сравнително по-късно, към 1936 г., когато аз бях вече значително подготвен в това отношение точно благодарение на грижите на младия тогава Тодор Боров. Ние всички имаме като учители, добри или средни, нашите университетски преподаватели. Но освен тях малцина имат щастието да намерят и неофициални" учители, от които да получат не по-малко и не малоценни знания. Признавайки огромното и изключително значение в научната работа на библиографията и дори на склонността към нея, аз трябва да отдам всичко заслужено на тези двама мои учители неофициални", които ми дадоха толкова специално знание, колкото и моите учители-историци - проф. В. Н. Златарски, проф. П. Мутафчиев и проф. П. М. Бицилли, и неколцина чужденци в чуждестранни научни среди, гдето имах щастието да се уча и да работя.