старославянската

В обнародваната напоследък статия на видния съветски изследвач, отли чен познавач на староруската и изобщо старославянската литература проф. Д. С. Лихачов са поставени на разглеждане цяла редица общи и частни въпро си из областта на средновековната славянска литература, които заслужават най-голямо внимание. Авторът на първо място прави опит да внесе в литера турознанието някои нови понятия и определения, каквото е преди всичко понятието „система на литературата", ще рече „определено съотношение на ней ните части помежду им: видовете на литературата (преводна и оригинална, църковна, историческа, естественонаучна, публицистична и др.), на нейните жанрове, на нейните отделни произведения". Заедно с това той изтъква, че системата или структурата на дадена литература подлежи на непрекъснато изменение, като в нея се долавят различия съобразно с отделните историче ски периоди. Проф. Д. Лихачов си поставя за задача да разгледа най-древ ния период от това развитие, а именно времето от IX до XIII в., и то що отнася до зараждането и началния развой на литературата у южните и източ ните (ще рече руските) славяни. Неговото внимание е насочено предимно към староруската литература: според него, тя представя „пример за онези явле ния, които са свойствени и на другите старославянски литератури". Тези общи разсъждения представят за съветския специалист по старославянска литература само въведение към разглеждането на няколко частични въпроса от особено голям интерес. На първо място това е въпросът за влиянията средновековните литератури на източните и южните славяни.