Summary
С поемата „Септември“, както казва Хр. Радевски, свободният стих и говоримият език властво навлизат в българската поезия. Тази забележителна творба на смелия певец на народните борби новатор в литературата е преведена на много езици; на гръцки има пет превода, на немски, френская английски, сърбохърватски, чешки - по два. На руски откъси от нея се появяват още през 1931 г. в кн. 6 на сп. „Октябрь" в превод на П. Антоколски и в 1932 г. - в антологията „Болгар ские поэты" и в сб. Раскаты (Октябрь в мировой литературе)" в превод на А. Гатов. Първият пълен превод на поемата, направен от Муза Павлова, излиза през 1950 г. в сборника „Поэзия борьбы и победы" (Издательство иностранной литературы), следващите му издания — 1952 г. в„Болгарские поэты", ГИХЛ, в 1956 г. в „Антология болгарской поэзии", ГИХЛ, 1970 г. в двутом ната антология „Болгарская поэзия" и в 1980 -в „Поэзия Великой отечественной войны и антифи шистского сопротивления", Гихл. Обстоятелството, че повече от тридесет години този превод беше единствен, отчасти го ате стира: наистина той дава доста добра представа за това изключително произведение, пресъздава жанровото му своеобразие и новаторския му характер, сложната плетеница от лични впечатления обобщени лирични преживявания, паралелното изграждане на събирателния образ на въстаналия народ
Руският превод на поемата Септември през очите на българина
-
-
KeywordsSummaryС поемата „Септември“, както казва Хр. Радевски, свободният стих и говоримият език властво навлизат в българската поезия. Тази забележителна творба на смелия певец на народните борби новатор в литературата е преведена на много езици; на гръцки има пет превода, на немски, френская английски, сърбохърватски, чешки - по два. На руски откъси от нея се появяват още през 1931 г. в кн. 6 на сп. „Октябрь" в превод на П. Антоколски и в 1932 г. - в антологията „Болгар ские поэты" и в сб. Раскаты (Октябрь в мировой литературе)" в превод на А. Гатов. Първият пълен превод на поемата, направен от Муза Павлова, излиза през 1950 г. в сборника „Поэзия борьбы и победы" (Издательство иностранной литературы), следващите му издания — 1952 г. в„Болгарские поэты", ГИХЛ, в 1956 г. в „Антология болгарской поэзии", ГИХЛ, 1970 г. в двутом ната антология „Болгарская поэзия" и в 1980 -в „Поэзия Великой отечественной войны и антифи шистского сопротивления", Гихл. Обстоятелството, че повече от тридесет години този превод беше единствен, отчасти го ате стира: наистина той дава доста добра представа за това изключително произведение, пресъздава жанровото му своеобразие и новаторския му характер, сложната плетеница от лични впечатления обобщени лирични преживявания, паралелното изграждане на събирателния образ на въстаналия народ