Новооткрити писма на Асен Разцветников до Ангел Каралийчев

Приятелските и творческите връзки между Разцветников и Каралийчев датират от нача лото на 20-те години. Сътрудничеството им в прогресивния периодичен печат и посещенията им в клуба на Комунистическата партия укрепват за цял живот дружеските им отношения. Кървавата разпра с въстаналия народ през Септември 1923 г. дълбоко резонира и у двамата мла ди поети. Поместените от Разцветников, Каралийчев и Фурнаджиев стихове в кн. 1 на сп. „Нов път" от 1. ХІІ. 1923 г. под рубриката „Жертвени клади" недвусмислено свидетелствуват за граж данската доблест на утвърждаващите се творци и са доказателство за духовната близост между тях. В книгата си „Спомени" (С., Народна култура, 1967, с. 205) Каралийчев прави следното признание: „С Асен Разцветников, скъпия приятел и прекрасения човек, ние прекарахме четвърт век заедно, работихме според силите си на българската книжовна нива, писахме и печатахме книги, обикаляхме села и градове, излизахме много пъти на сцената пред големи и малки слу19 Й. Ивано в. Писма от Ст. Захариев. — СБНУ на Българското книжовно дружество, Кн. ХХI, 1905; Ст. Шопов. Писма из архивата на д-р Стоян Чомаков. — Сборник на БАН, Кн. ХII, 1919. 157 шатели, изпитахме и краткотрайната упойка на похвалите, и горчилката на необузданата кри тика, заедно се отклонихме от пътя, пропадахме в мрак, изтървахме пулса на своя народ и покъсно отново намерихме разковничето на нашата неспокойна младост. " Макар и немного на брой, писмата на Асен Разветников, съхранявани в архива на Ангел Каралийчев, осветляват взаимоотношенията между двамата творци. В тях намираме и данни, които допълват и обогатяват житейската биография на Асен Разветников. Писмото от 5. VI. 1929 г. е свеобразно свидетелство за душевното състояние на поета. За този период от живота му (октомври 1927 - юли 1929 г.), когато той е учителствувал в механо-техническото училище в Габрово, Тодор Харманджиев си спомня: „Личеше, че достатъчно са го измъчвали несгодите, липсата на приятелска среда, самотата сред чужди на неговите интереси хора." (Асен Разцвет ников, Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев в спомените на съвременниците си. С., Български писател, 1976, с. 133.) Особено внимание изисква първото от публикуваните писма. То хвърля светлина върху характера на някои от възникналите разногласия между сътрудниците на прогресивните периодични издания, като същевременно разкрива и взаимоотношенията им с определени редактори. Документът безспорно е от значение, тъй като става въпрос за първя прояви на сектантско отношение към художественото творчество, за тенденции, които се развиват по-късно през 30-те години.