Както е известно, от втората половина на XVIII в. в българските земи назря ват дълбоки социално-икономически и културно-исторически процеси, които довеждат до всеобхватни промени в битието и мисловността на българския народ. Постепенно, но неотстъпно се формира едно ново народностно съзнание. То намира израз в различни насоки - и най-вече в осъзнаване на необходимостта от единен национален книжовен език, от създаване на една нова литература, на ново изкуство, изградени върху нови културно-нравствени принципи и естетически критерии. Тези неумолими промени в душевността на българина дават съдър жание, определят насоката на съзряващата национална революция, която с всяко десетилетие става все по-всеобхватна, за да се превърне във върховен критерий за всяка дейност, в съкровено верую на пробуждащата се за нов живот българска етническа общност. ce B Върху основата именно на формиращото се ново национално мислене заражда и ново естетическо съзнание. То се проявява все по-властно и все поцелеустремено в различните области на книжовния, на духовно-интелектуалния живот на формиращата се нация и взема твърде разнообразни форми, съобразно с конкретно-историческите условия на времето. И очевидно, за да се осветлят различните негови прояви, страни и аспекти, да се проследи преходът от предходния към новия етап на естетическо съзнание, да се характеризират формите, които то се изявява в отделните области на живота, необходими са синхронните усилия на специалисти от различните сфери на хуманитарното знание, на различ ните жанрове изкуства. Една извънредно актуална задача, която все още чака своето всестранно осветление. В настоящата статия нашата цел е по-ограничена да проследим в твърде сумарен план характерните прояви на формиращото ново естетическо съзнание в литературно-художествената, литературнотеорети ческата и критическа област, където то се изявява най-ярко и бележи учудващи по своята далновидност прозрения и завоевания, които се родеят с общоевро- пейските социално-философски, литературни, общоестетически движения.
Формиране на ново литературно-естетическо съзнание в националния ни книжовен живот
-
-
KeywordsSummaryКакто е известно, от втората половина на XVIII в. в българските земи назря ват дълбоки социално-икономически и културно-исторически процеси, които довеждат до всеобхватни промени в битието и мисловността на българския народ. Постепенно, но неотстъпно се формира едно ново народностно съзнание. То намира израз в различни насоки - и най-вече в осъзнаване на необходимостта от единен национален книжовен език, от създаване на една нова литература, на ново изкуство, изградени върху нови културно-нравствени принципи и естетически критерии. Тези неумолими промени в душевността на българина дават съдър жание, определят насоката на съзряващата национална революция, която с всяко десетилетие става все по-всеобхватна, за да се превърне във върховен критерий за всяка дейност, в съкровено верую на пробуждащата се за нов живот българска етническа общност. ce B Върху основата именно на формиращото се ново национално мислене заражда и ново естетическо съзнание. То се проявява все по-властно и все поцелеустремено в различните области на книжовния, на духовно-интелектуалния живот на формиращата се нация и взема твърде разнообразни форми, съобразно с конкретно-историческите условия на времето. И очевидно, за да се осветлят различните негови прояви, страни и аспекти, да се проследи преходът от предходния към новия етап на естетическо съзнание, да се характеризират формите, които то се изявява в отделните области на живота, необходими са синхронните усилия на специалисти от различните сфери на хуманитарното знание, на различ ните жанрове изкуства. Една извънредно актуална задача, която все още чака своето всестранно осветление. В настоящата статия нашата цел е по-ограничена да проследим в твърде сумарен план характерните прояви на формиращото ново естетическо съзнание в литературно-художествената, литературнотеорети ческата и критическа област, където то се изявява най-ярко и бележи учудващи по своята далновидност прозрения и завоевания, които се родеят с общоевро- пейските социално-философски, литературни, общоестетически движения.