Димитър Благоев за руската литература

В своята биографична книга „Кратки бележки из моя живот" Д. Благоев сочи руското революционно движение като един от решаващите фактори, кои то му дават възможност да изработи у себе си обществен и естетически идеал. Благодарение на студентските организации в Петроград, пише той, аз можах да си поставя правилно оня въпрос, с който като ученик от Габровската гимназия измъчвах по-възрастните ученици и себе си, а именно, защо трябва да се знае, да се чете? Той сега се бе превърнал в един много по-правилен и по-дълбок въпрос, който гласеше: какъв е смисълът на живота, или - за какво има смисъл да живее човек? На тоя въпрос изглеждаше, че ще ми даде отговор историята на руското революционно движение." За цял живот Благоев запазва в сърцето си дълбока любов към Русия, към руските революционери, към руската литература. Своя жизнен път, своята обществена дейност той започва като учител по руски език и литература. През 1896 г., в предговора към своето „Ръководство по руски език", той заявява: „Оригиналната руска литература се отличава с такива високи достойнства, кои то обръщат днес вниманието на цял образован свят." През същата година в спор Д. Т. Страшимиров Благоев доказва необходимостта от изучаването в средните училища на българската и руската литература като главен фактор за идейно-естетическото възпитание на учениците Руската литература се отличава с такива оригинални, характерни, самостоятелни произведения, които рядко ще срещнете в другите литератури. Високите достойнства на руската литература c днес се признават от всички знаменити европейски литератури." По това време Д. Благоев е вече оформен социалист-марксист. Десетилетие преди това за създаването на първата марксическа група в Русия, която издава и първия социалдемократически вестник „Рабочий", той е изгонен от царските жандарми от великата руска страна. B Основател на партията на българските комунисти, един от най-видните дей ци на международното работническо движение на своето време, Благоев вижда пропагандирането на марксическите идеи, в подготовката на трудещите се за пролетарската революция, в тържеството на комунистическия идеал смисъла на своя живот, на живота на всички честни и прогресивни хора от епохата. В тази светлина той определя и задачите на новата пролетарска литература: „И тази лирика именно е оня лост, който създава моралната сила на работните маси и нейните борци; създава силната любов и благородна омраза", които раждат фанатизма на социалистическите борци. Тази лирика и изобщо тази художе ствена литература у нас се и заражда; на нея принадлежи бъдещето."