Публикувана на
Free access
Summary
Световноизвестен изследовател на кирило-методиевската проблематика и старата българска литература, акад. Емил Георгиев има свой несъмнен принос развитието на общото и сравнителното литературознание. Когато сега преглеждам отновоосновните му трудове в тази област, разбирам за първи път така добре, че неговите научни интереси на компаративист не само се преплитат с проучванията му за славянската писменост и нейния триумф в духовното развитие на българската народност през Средновековието, но и се предопределят от тях в точния смисъл на думата. Защото именно Кирило-Методиевото дело и старобългарската литература са оня централен проблем на световната литературна, историческа и филологическа наука, чието успешно изучаване немислимо без умелото прилагане на историко-сравнителни методи. Така същност капиталните трудове на Емил Георгиев „Италианската легенда" (1939), „Началото на славянската писменост в България" (1942), „Книжовното дело славянските просветители Кирил и Методий" (1943), „Славянская письменность до Кирилла и Мефодия" (1952) и „Кирил и Методий". Истината за създателите българската и славянската писменост“ (1969), които между останалото го утвърдиха като един от най-компетентните специалисти по тази толкова сложна материя, изиграват ролята на главна по своето значение научна предпоставка за плодотворната му ориентация към сравнителните аспекти на българския и общоевропейския литературен процес. B на на Подобна роля споменатите трудове изиграват и в друг план. Въвели своя плодовит автор в света на хуманистичните идеи на старославянските литератури, те формират у него траен усет и критерии за прогресивните насоки на единните културно-исторически и литературни процеси, за върховните изяви и художествените образци на европейските литератури. Нужно е да се подчер тае това. То ни обяснява отношението на нашия учен към една от главните задачи на сравнителното литературознание - да разкрива и обяснява закономерностите на литературния развой, да очертава демократичните насоки и пътя към големите художествени завоевания в световната литература. Правилното разбиране, което Емил Георгиев има за същината на тази изходна позиция, довежда неговия изследователски метод до сигурни и научно трайни резултати. Като учен с международна известност акад. Емил Георгиев се утвърждава след победата на социалистическата революция в нашата страна.


Емил Георгиев и българското сравнително литературознание

  • Page range:
    36
    -
    43
    Page count
    8
    Language
    Български
    COUNT:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Световноизвестен изследовател на кирило-методиевската проблематика и старата българска литература, акад. Емил Георгиев има свой несъмнен принос развитието на общото и сравнителното литературознание. Когато сега преглеждам отновоосновните му трудове в тази област, разбирам за първи път така добре, че неговите научни интереси на компаративист не само се преплитат с проучванията му за славянската писменост и нейния триумф в духовното развитие на българската народност през Средновековието, но и се предопределят от тях в точния смисъл на думата. Защото именно Кирило-Методиевото дело и старобългарската литература са оня централен проблем на световната литературна, историческа и филологическа наука, чието успешно изучаване немислимо без умелото прилагане на историко-сравнителни методи. Така същност капиталните трудове на Емил Георгиев „Италианската легенда" (1939), „Началото на славянската писменост в България" (1942), „Книжовното дело славянските просветители Кирил и Методий" (1943), „Славянская письменность до Кирилла и Мефодия" (1952) и „Кирил и Методий". Истината за създателите българската и славянската писменост“ (1969), които между останалото го утвърдиха като един от най-компетентните специалисти по тази толкова сложна материя, изиграват ролята на главна по своето значение научна предпоставка за плодотворната му ориентация към сравнителните аспекти на българския и общоевропейския литературен процес. B на на Подобна роля споменатите трудове изиграват и в друг план. Въвели своя плодовит автор в света на хуманистичните идеи на старославянските литератури, те формират у него траен усет и критерии за прогресивните насоки на единните културно-исторически и литературни процеси, за върховните изяви и художествените образци на европейските литератури. Нужно е да се подчер тае това. То ни обяснява отношението на нашия учен към една от главните задачи на сравнителното литературознание - да разкрива и обяснява закономерностите на литературния развой, да очертава демократичните насоки и пътя към големите художествени завоевания в световната литература. Правилното разбиране, което Емил Георгиев има за същината на тази изходна позиция, довежда неговия изследователски метод до сигурни и научно трайни резултати. Като учен с международна известност акад. Емил Георгиев се утвърждава след победата на социалистическата революция в нашата страна.