Summary
Полското списание „Miezęcnik literacki" във всеки свой брой публикува нови лите ратурни творби на съвременни полски поети и белетристи. Особено интересен за нас е критическият отдел, където свои литературноисторически, теоретически и компаративистични изследвания представят видни полски литературоведи. В настоящия преглед ще отделим особено внимание на статията „Роман и диалектика" от Анджей Менцвел, публикувана в кн. 5 от 1979 г. Анализирайки смислово-композиционната структура на известния роман „Сто години самота“ от колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, авторът достига до интересни, макар и спорни, заключения за вътрешния строеж и смисловообразуващите елементи на романния жанр. Менцвел започва анализа си със заключи телните редове от поетичния летопис на Маркес - Аурелиано Буендия се връща към пергаментите на Мелкиадес, за да разчете съдбата на рода си, вятърът се спуска и разлиства пророческите страници, в които е записан и този миг, мигът, когато селото ще изчезне, за да остане само той, потопен в своята самота над старинния пергамент.
По страниците на литературни списания от СССР и Полша
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:157-160Page count4LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryПолското списание „Miezęcnik literacki" във всеки свой брой публикува нови лите ратурни творби на съвременни полски поети и белетристи. Особено интересен за нас е критическият отдел, където свои литературноисторически, теоретически и компаративистични изследвания представят видни полски литературоведи. В настоящия преглед ще отделим особено внимание на статията „Роман и диалектика" от Анджей Менцвел, публикувана в кн. 5 от 1979 г. Анализирайки смислово-композиционната структура на известния роман „Сто години самота“ от колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, авторът достига до интересни, макар и спорни, заключения за вътрешния строеж и смисловообразуващите елементи на романния жанр. Менцвел започва анализа си със заключи телните редове от поетичния летопис на Маркес - Аурелиано Буендия се връща към пергаментите на Мелкиадес, за да разчете съдбата на рода си, вятърът се спуска и разлиства пророческите страници, в които е записан и този миг, мигът, когато селото ще изчезне, за да остане само той, потопен в своята самота над старинния пергамент.