„Принципы сравнительного литературоведения” от Александър Дима

Книгата на известния румънски литературовед Александър Дима „Принципи на срав нителното литературознание" от марксически позиции преразглежда резултатите от дълго годишното развитие на сравнително-историческия метод на изследване на литературните явления и систематизирано излага предмета, задачите и целите на тази научна дисциплина. Тя излиза през 1969 г. - в един период на методологическо превъоръжаване на срав нителното литературознание за разкриване на закономерностите на литературния процес, на неговата динамика в рамките на националните, зоналните и регионалните литературни системи. Това е период, в който пререшаването на практическото и теоретическо наследство на компаративистиката отразява стремежа да се преодолеят европо-центристките възгледи в изучаването на историята на европейската и световната литература. Или с други думи, поставя се въпросът за възможностите на сравнителноисторическия метод за диалектиче ски синтез на частно и общо. Задълбочаването на интереса към спецификата на националния литературен развой (например в книгата на С. Д. Гачев. Ускоренное развитие литературы) се съпровожда от актуализиране на сравнително-типологическите изследвания като теоретическа и приложно-практическа проблематика. Не е безинтересно да се отбележи, че непосредствено след книгата на Дима се появяват книги с възлово значение в тази насока - на Д. Дюришин „Из историята и теорията на литературната компаративистика" (1970), на Н. И. Конрад „Типология и взаимосвязи литератур древнего мира" (1971) и„Запад и Восток" (1972), на Б. Ничев Увод в южнославянския реализъм“ (1971), на Е. Георгиев „Литература с повече измерения" (1974), на И. Г. Неупокоева „История всемирной литературы. Проблемы системного и сравнительного анализа" (1976) и др. През 1972 г. книгата на Дима претърпя второ издание, по което е направен и руският превод. Композиционно тя е построена така, че теоретическото изложение на предмета и методите на сравнителното литературознание се опират върху широк литературноисторически материал, проследяващ неговото развитие от зараждането му до наши дни. В главата „Развитието на световната компаративистика" Дима показва висока ерудираност в познаването на генеалогията на компаративистиката. Той не се ограничава с преглед на основните компаративистични тру дове, но се спира на историческите причини, допринесли за засилване на междулитературните връзки, на развитието на литературноисторическата наука, която, изследвайки същ ността на националните явления, все почесто прибягва до съпоставителни методи.