литературоведения

Марксическата литературна наука е в творчески възход. Той е съпроводен с отпечатването на трудове, които обогатяват и разширяват както тематичните, така също и жанровите и предели. Потвърждение на тази мисъл е излязлата наскоро книга на доктора на филологическите науки Петр Алексеевич Николаев, изследователска цел на която е възникването на марксическото литературознание в Русия. Авторът е ограничил творческата си задача само в изследването на първия етап (етап в методологически смисъл) от създаването на марксическото литературознание в Русия. Поради тази причина той е разделил книгата на две глави: в първата глава са обобщени резултатите от методологическите дирения в руското литературознание от края на ХІХ и началото на ХХ в. Втората глава е посветена на реализма в най-съществените му аспекти: светоглед и творчество, форма и съ Държание, художествен метод, социалистическо изкуство и др. И тъй като задачата е ограничена във времето, поради тази причина вниманието е съсредоточено върху творческото наследство на Г. В. Плеханов. При такъв подход преценките са локални» и се отличават с историко-литературна конкретност, доколкото са основани на творчеството на отделни писатели. П. Николаев обаче успява да проникне до техния общ, теоретически смисъл. Освен това той събира в едно всички мисли на Плеханов по един или друг въпрос (реализъм, романтизъм и други проблеми) и така очертава техния характер на една стройна система от възгледи по въпросите на изкуството. Редица методологически положения, раз- работвани някога от Плеханов, но забравени 1 П. А. Николаев, Возникновение маркси стского литературоведения в России (методология, проблемы реализма), Издательство Московского университета, 1970, стр. 312. 148 Или пък станали общоприети истини, сега отново се възвръщат на техния автор. По този начин П. Николаев възстановява дей ствителното значение на този виден представител на марксическата естетика и литературна наука. Избраният аспект на изследване позволява да се очертае оня кръг от проблеми, занимавали пионерите на Марксическата литературна наука. Освен това читателят се улеснява в желанието му да обгледа и днешното състояние на литературо знанието, новата фаза на развитие в сравнение както с академическото литературознание, така също и с по-важните етапи на развитие на марксическата литературна наука. Трудът на П. Николаев не само е системно изложение на проблематиката на литературната наука, набелязва не само връзките на приемственост и новаторството й, но и насочва към предстоящите задачи, напомняйки знаменитата истина: който не е способен да помни миналото, той е осъден да го повтаря. И, както сам авторът отбелязва, примери, потвърждаващи тази истина, предлагат някои от проведените през последните години дискусии. Николаев не се задоволява само с изтък ването на двете основни причини (които сочат) за възникването на марксическото литературознание: активизацията на работническото дви жение и свързаното с нея преместване на центъра на световната революция в Русия, и, второ, новите процеси в руското изкуство, започнало да отразява споменатото движение. Подирена е сложната взаимовръзка между художествената практика и научната теория. Новата художествена литература, наречена по-късно социалистическа, е въздействувала на литературната наука, определяйки нейното съдържание. Не по-малко съществен е и друг един факт: че научната теория за изкуството е обосновавала много по-рано възникването му, т. е. преди то реално да е заело своето място в живота. Освен причините потърсени са и изворите на марксическото литературознание. Връзката на марксическата наука за литературата с другите литературоведчески направления епоказана достатъчно пълно, за да не остане съмнение в приемствеността на най-ценното от традициите на миналото и да се отхвърли всяка мисъл за сектантско развитие. Руското литературознание в домарксиче ския си период използува като своя философска основа позитивизма. Това е особеност, присъща на повечето методи, утвърдени в акаде мическото направление. Ето защо и Плеха нов им е отделял немалко внимание, поради което П. А. Николаев щателно проследява отношението на Плеханов към теоретическите предпоставки и изследователски похвати на академическото литературознание.

Книгата на известния румънски литературовед Александър Дима „Принципи на срав нителното литературознание" от марксически позиции преразглежда резултатите от дълго годишното развитие на сравнително-историческия метод на изследване на литературните явления и систематизирано излага предмета, задачите и целите на тази научна дисциплина. Тя излиза през 1969 г. - в един период на методологическо превъоръжаване на срав нителното литературознание за разкриване на закономерностите на литературния процес, на неговата динамика в рамките на националните, зоналните и регионалните литературни системи. Това е период, в който пререшаването на практическото и теоретическо наследство на компаративистиката отразява стремежа да се преодолеят европо-центристките възгледи в изучаването на историята на европейската и световната литература. Или с други думи, поставя се въпросът за възможностите на сравнителноисторическия метод за диалектиче ски синтез на частно и общо. Задълбочаването на интереса към спецификата на националния литературен развой (например в книгата на С. Д. Гачев. Ускоренное развитие литературы) се съпровожда от актуализиране на сравнително-типологическите изследвания като теоретическа и приложно-практическа проблематика. Не е безинтересно да се отбележи, че непосредствено след книгата на Дима се появяват книги с възлово значение в тази насока - на Д. Дюришин „Из историята и теорията на литературната компаративистика" (1970), на Н. И. Конрад „Типология и взаимосвязи литератур древнего мира" (1971) и„Запад и Восток" (1972), на Б. Ничев Увод в южнославянския реализъм“ (1971), на Е. Георгиев „Литература с повече измерения" (1974), на И. Г. Неупокоева „История всемирной литературы. Проблемы системного и сравнительного анализа" (1976) и др. През 1972 г. книгата на Дима претърпя второ издание, по което е направен и руският превод. Композиционно тя е построена така, че теоретическото изложение на предмета и методите на сравнителното литературознание се опират върху широк литературноисторически материал, проследяващ неговото развитие от зараждането му до наши дни. В главата „Развитието на световната компаративистика" Дима показва висока ерудираност в познаването на генеалогията на компаративистиката. Той не се ограничава с преглед на основните компаративистични тру дове, но се спира на историческите причини, допринесли за засилване на междулитературните връзки, на развитието на литературноисторическата наука, която, изследвайки същ ността на националните явления, все почесто прибягва до съпоставителни методи.