Слово за братството в средновековната българска литература

„Надгробно слово за Киприан" от Григорий Цамблак неведнъж е будило интереса на славистите като художествено произведение и исторически извор. Едно от най-интересните произведения на българската литература от началото на XV в., важно свидетелство за духовните настроения непосредствено след падането на България под турско робство, за съжаление то не е оглеждано от такъв ъгъл. Въпреки че винаги е изтъквано сходството му с „Похвално слово за Евтимий“, приликата е търсена в аспект на художествена близост или като втора похвала за именит българин - съвременник на патриарха. В това отношение наистина надгробното слово еуникално произведение за деец от Търновската книжовна школа, съратник на Евтимий, пренесъл принципите и творческите търсения на школата в Русия. Историческата значимост на словото е виждана и в друга светлина - като извор за произхода и рода на Киприан. Народ ностната му принадлежност след категоричното заявление на Цамблак его же 860 НАШЕ Чтво изнесе не търпи съмнение, спорен е само родът му, който най-често се свързва с рода на Цамблаковци и Киприан се обявява за роден чичо на Григорий Цамблак. Податки за такива ce на изводи служат изразите: „рождешим нас отцемъ"3, употребен в смисъл, че младият Григорий епосрещал в Търново Киприана с „отеца", който го е родил и оць вашь, нжеплачи, нам предлежнтенна, брать бъаше нашем оцк, конкретно отнасен до родствените отношения на руския митрополит. Във втория израз думите нам предлежит вина" обикновено отминават без внимание, без да се обясни каква е „вината“ на Цамблак, че Киприан е брат баща му. Полемичната стойност на тези два израза се тълкува по два начина. По отношение на първия израз учени като архимандрит Леонид, 5 П. Соколов допускат употреба в смисъл на духовно родство, а в последно време Й. Холтхузен възприема и двата израза като указание за духовно родство между Евтимий и Киприан, родство между епископи (приеми за подобно не кръвно родство не липсват в средновековните извори). Холхузен посочва и конкретен образец - Надгробно слово за епископ Милетий Антиохийски“ от Григорий Ниски, където се изтъква духовното родство между епископите. В средновековните литератури подражанието на позната творба и ползуването на заемки от нея е обикната практика, нещо повече - първата се смятала за свещен историко-идеологически образец, а заемките и подражанието са означа вали опиране на твърда основа. По тази причина подобно тълкуване не е недопустимо и би когло да се възприеме, ако се опираше на вникване в контекста на изразите и на вярно разМриване смисъла на текста и творбата.