Към въпроса за спецификата на историческата драма

Общоизвестно е схващането за интимно общуване между историята и изкуството, за една постоянна връзка между тях, за взаимно проникване. Отбе лязват се и много същностни черти, които доказват обособеността им на хуманитарни дисциплини, за една самостоятелност на всяка от тях, която е дей ствителна... В случая преди всичко жанрът на историческата драма и практиката на театъра възбуждат размислите върху характера на тази връзка и общуване. Взаимствуванията на изкуството от историята - на исторически мате риал, факти, събития, лица, а понякога заедно с това и на принципи за описание - определят значението и широтата на проблемите, отнасящи се към спецификата на жанра на историческата драма. Когато посочваме взаимствуването на исторически материал от страна на изкуството, не трябва да смятаме като следствие на това обстоятелство, че историята автоматично се превръща в предмет на изкуството. Нужно е да се има пред вид, че още с интереса към практическата дейност на хората от миналото възниква и необходимостта от теоретично осветляване на тази дейност, което е най-често във възможностите на философията. Следователно много от това, което предлага историята и без което не можем да имаме цялостна представа за природата й, може да отпадне, да бъде излишно за сферата на художественото творчество. Защото реалността на фактите невинаги се покрива с реалността на структурите, изразяващи състоянието на общественото цяло. Именно тук субективното, обвързано с естетическите задачи на автора, може да постигне това необходимо равенство, като открие и изведе вътрешната логика на зави симост между отделните факти и закономерности в развитието на обществото. История и изкуство. Историк и писател... Литературното развитие ни предлага може би най-красноречивия пример на този с научно-естетически рефлексии бином. Това е Шилер - драматическият поет, и Шилер - историкът. Първият не е загубил и едва ли би загубил значението си. Но вторият, Шилер - историкът („История отпадения Нидерландов“, „Осада Антверпена принцем Пармским в 1584—1585 г." и др.) енапълно избледнял. Известно е, че историческите му произведения днес са без особена, без дори всякаква научна стойност. И ако все пак има нещо ценно в тях, то това е Шилеровият литерату рен стил на изложение.