По страниците на литературни списания от СССР, Дания и Франция

Първите три книжки за тази година на сп. „Вопросы литературы", орган на Инсти тута за световна литература „Максим Горки" и Съюза на съветските писатели, продължават основните насоки в дейността на това издание: всестранно и задълбочено да се анализира развитието на съвременната съветска литература; да се осветляват от марксически позиции етапи, направления или личности, свързани с литературното и културното наследство; своевременно да се разглеждат найинтересните явления в световната литература. Разбира се, обликът на списанието се допълва и от крайно интересните архивни материали и публикации, от любопитните интервюта с видни писатели, от рецензиите за литературоведски и критически книги и пр. Книжка първа от т. г. се открива с рубри ката „Живот, изкуство, критика", под която са поместени статиите на М. Пархоменко Епосът на революционното обновление на света" и на И. Гринберг „Свят, отворен за поезията". В същност с тях продължава за дълбоченото изследване на тенденциите в развитието на съвременната многонационална съветска литература. В статията на Пархоменко например се проследява традицията на съветската литература в епически мащабното пресъздаване на новия социален живот, на крупните събития в над шестдесетилетната история на СССР. От литературата на 20-те години до най-новите явления в прозата - това еширокият диапазон на вниманието на изследователя. Анализирайки обилен материал, Пархоменко проследява постепенните натрупвания в литературата от последните години, които подсказват нов епически „взрив". Статията на И. Гринберг разглежда преображенията на приказното, чудесното“ (от чудо) начало в съвременната поезия и проза. Безспорно голям интерес буди и статията на В. Кутейшчикова „Историко-културната самобитност на Латинска Америка: идеята и нейното осъществяване“. Тук, както се вижда, става дума за традициите и етапите в развитието на един регион", който в последните десетилетия се оказа в центъра на вниманието на световната културна общественост с оригиналността и значимостта на своята поезия и проза. В. Кутейшчикова 138 проследява развитието на културата в Латинска Америка, разкривайки сложния механизъм на първоначално доминиращо влияние на испанската литература и култура, заменено от повика към европеизъм и модернизъм, за да се стигне до осъзнаване на самобитността на своя регион и качественото му извисяване в художественото творчество. Между интересните материали в книжката безспорно се нарежда и статията на В. Каменов „По законите на поезията (За вътрешния живот на епоса на Толстой)", в която се анализират някои структурни особености на епическото творчество на Толстой, както и статията на В. Молчанов „Управление чрез изкуството, или изкуството на управлението". Впрочем значителен интерес представлява и разговорът с Н.Думбадзе в рубриката „В творческата лаборатория“, а сред архивните публи кации се открояват „Дм. Фурманов за мемоарната литература, посветена на гражданската война“ и „Ранните пушкински студии на Ана Ахматова". Книжка втора се открива с материали от научната конференция „Великият Октомври и литературният процес на съвременната епоха". Статията на В. Дмитриев „Търсе нията на нов герой" разглежда някои интересни прозаични творби от последно време, около които имаше и оживени критически спорове, обединени от стремежа да се пре създадат нови социално-психологически типове. Под рубриката „Идеология, естетика, култура" е поместена статията на Ц. Кин Да пишем книги или да се занимаваме с политика?", в която се анализира културнополитическата ситуация в съвременна Италия, някои симптоматични явления, свързани с кризата на традиционната буржоазно-либерална интелигенция. Сто и петдесет годишнината от рожде нието на Н. Г. Чернишевски е отбелязана със статията „Изпитанието на времето" от Е. Плимак. Романът „Какво да се прави?" и неговите критически интерпретации в различни времена са обект на изследване в статията, допринасящи да се навлезе по-дълбоко в идейното съдържание на творбата. От по-друг характер е статията на М. Чудакова „Поетиката на Михаил Зошченко (Проблемът за авторското слово)".