* * * Научна дейност на Института за литература през 1977 г.

През 1977 г. научноизследователската работа в Института за литература при Бъл гарската академия на науките продължи да се развива в три основни направления: ис тория на литературното развитие: теоретикоМетодологически въпроси на литературата и литературния процес, сравнително литературознание, закономерности в развитието на европейските литератури. И в трите на правления бяха завършени или продължи разработването на заплануваните колективни или индивидуални теми. Успоредно с това Институтът и неговите сътрудници участвуваха в редица научни сесии, в симпозиуми и конференции в чужбина, в дейността на висшите учебни заведения, както и в работата на редица издателства, на радиото и телевизията, на периодичния печат. През годината излезе постановлението на Политбюро на ЦК на БКП за развитието на българистиката, което постави пред Института ред отговорни задачи, сред които особено трябва да отбележим написването на фундаментални трудове в областта на бъл гарската литературна история. Все по-голямо значение придобиват научните изследвания на старата българска литература, разкриването на специфичния и характер и значението и в културното развитие на сред новековна Европа и преди всичко на славянските страни. Не по-малко значение се отдава и на изследванията на новата българска литература - от XVIII, XIX и ХХ в. - за разкриване на специфичното и място в европейското литературно развитие, за своеобразието на българския литературен процес, за вътрешната му динамика, извела с творчеството на Смирненски и Вапцаров нашата Литература за около един век в първите ре дици на европейските литератури. Постановлението за развитието на бъл гаристиката не ни свари неподготвени, то дойде, за да акцентува върху основните наши задачи, за да степенува нашите изследвания и да съсредоточи усилията ни върху колективни трудове с фундаментално значение както за нашата страна, така и за нейния международен научен и културен престиж Още преди няколко години в Института за Литература започна работата по написва 166 нето и издаването на тритомен речник на българската литература, на история на съв ременната българска литература, на тритомна Кирило-Методиевска енциклопедия, както и подготовката за нова, многотомна история на цялото българско литературно развитие. В работата върху тия трудни, но важни и отговорни издания бе ангажиран целият колектив на Института. Никога досега на шият Институт не си е поставял едновременно толкова големи и разностранни задачи, тол кова амбициозни и с национално значение цели, които подлагат на изпитание както неговия авторитет, така и престижа на всеки от нас, които подлагат на проверка нашата ерудиция и научна компетентност, нашата настойчивост и трудолюбие, нашата експедитивност и организационна готовност. И ако в едно или друго отношение сме проя вили слабости, те се дължат до голяма сте пен на натрупаните в миналото инертност, трудна приспособимост към новите задачи и нови методологически решения, самоизо лиране и затваряне в съвсем тесни и често пъти второстепенни или незначителни научни проблеми, недоверието към колективния научен труд, липсата на широки перспективи и в резултат на всичко това пониженото творческо самочувствие. Първият том на „Речник на българската литература" излезе от печат през миналата година, а току-що видяхме отпечатан и втория том. Наистина работата по написването и редактирането на втория том бе приклю чена през миналата година, но отпечатването, коригирането и окончателната ревизия погълнаха през настоящата година много енергия и време на редколегията и преди всичко на др. Дочо Леков и др. Елена Цве танова. За да предадем в печатницата тре тия том на Речника, ни предстои да напи шем още около 200 статии добавки и допъл нения. Краткият срок налага още по-голяма експедитивност от авторите и още по-добра организация от страна на редколегията. Не се съмняваме, че работата ще бъде завършена в определения ден, без това да стане за сметка на качеството и изчерпателността на статиите.