Неуморен ревнител на партийната правда (В. М. Озеров на 60 години)

За първи път срещнах името му през 1948 г. То бе отбелязано на обемист младежки сборник „Под пятой капитала“ заедно с името на М. Шушковская. Подбраните текстове бяха от чуждестранни писатели: от Алберт Малц до Габриела Гарсиа Нересо, и адресирани към младежите от „капиталистическите страни". Тоест не до българската младеж, която с неистов ентусиазъм лекуваше жестоките рани от фашизма и капитализма, като „наливаше основите“ на новото ни социалистическо общество. Ала въпреки че не бе предназначен за нас, сборникът свърши „полезна работа“ и сред ремсовата младеж на нова Димитровска България. Тогава съставителят е бил само на 30 години. Витали Михайлович е от Кисловодск и е роден на 9/22 март 1917 г. Връстник на революцията. Годината 1940, когато той е на 23 години, е свързана с три важни събития от живота му: приет е за член на ленинската КПСС; за първи път печата своя литературно-критическа работа и в същата година завършва Московския институт по философия, литература и история (МИФЛИ). Участвува в цялата тежка война. Работи като редактор в комсомолските издания, а от 1953 до 1955 г. зам.-гл. редактор на „Литературная газета“. От 1959 е несменяем (вече 19 години) главен редактор на братското списание „Вопросы литературы". От 1967 е и секретар на Съюза на съветските писатели. Такава е неговата кратка, но динамична биография. e Най-присъща черта на неговия характер е чувството му за отговорност и това особено проличава в творческата му биография. Четири години след първата задочна среща с критика, когато у нас особено много нашумя романът „Млада гвардия", завинаги свързах името на Фадеев с името на юбиляря. В България беше „пристигнала малка книжка - литературен портрет на Фадеев (1952), разпространен в масов тираж. В квартала обсъждахме романа и студентите бяха заучили наизуст някои положения от брошурата, като цитираха с настървение „известния съветски критик". Моя милост в качеството си на докладчик съвсем не съзнавах, че Озеров е само със седем години повъзрастен. По-късно Озеров продължи наблюденията си върху творчеството и поетиката на Фадеев, обстойно проучи всичко написано от него - от ранните му творби до недовършената „Черна металургия", - за да сътвори най-изчерпателната монография за писателя, защитена и като докторска дисертация, претърпяла няколко издания (1960, 1964, 1970).