Summary
В началото на юни 1975 г. излезе първата книжка на „Български фолклор", издание на Института за фолклор при Бъл гарската академия на науките. Ние приветствуваме появата на най-младия наш събрат, с който се увеличава семейството на литературоведските списания. Встъпителната статия на главния редак тор Петър Динеков „Българската фолкло ристика пред нови задачи" напомня за постиженията и традициите на нашата наука за народното творчество, приноса на автори като Марин Дринов, Ив. Д. Шишманов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов и др., а след това проследява развитието на различните центрове за изучаване на фолк лора, докато се стигне до създаването на специален Институт за фолклор през 1973 г. Разпокъсаната дейност, липсата на единно ръководство, както и на специално периодично издание вече са преодолени. В уводната статия Петър Динеков пише: „Една от големите задачи на Института за фолклор е народното творчество да бъде показано като една от най-важните съставки на българската национална култура, като едно от най-големите духовни достояния на българския народ, като израз на неговия художествен гений, като идейно и образноемоционално богатство, което е играло огромна роля в неговата вековна историче ска съдба. Пред новото издание, което ще има четири книжки годишно, се откриват перспективи на обединително звено за всич ки български фолклористи, които работят в научните институти, висшите учебни за ведения и други научни средища. Редак цията си поставя за цел да разработва най- актуалните проблеми на фолклористичната наука, да представя постиженията на бъл- гарската фолклористика у нас и в чужбина, да прави преценка на досегашното разви тие на нашата наука в обобщителни ста. тии и критически отзиви и рецензии, да информира за развитието на фолклористи ката в света и др. Предвижда се участието на всички български специалисти, както и на видни учени от чужбина. Първата книжка на „Български фолк лор" представя убедително усилията на редакцията да създаде сериозно издание с широк обхват на проблеми и автори. Поместени са следните статии: „Върху мето дите за изследване на фолклора" от Виктор Гусев (Ленинград), „Проблеми на терминологията на българската народна разказна проза" от Росица Ангелова, „Идеята за социална справедливост в българската народна балада" от Лиляна Богданова, „Върху един въпрос от поетиката на вълшебната приказка от Любомира Парпу лова и „Научното дело на проф. Цветана Романска“ от Стефана Стойкова. Под рубриката „Научни съобщения и материали“ едадено място на интересната статия на Стоил Кошов „Лоши пожелания (клетви) от Разложко". В раздела „Преглед" са включени информации за различни прояви у нас и в чужбина - симпозиуми, сесии и др. Рецензията на Тодор Ив. Живков разглежда появилия се през 1971 г. труд „Български юнашки епос". Тази книга, оценена като едно от най-сериозните постижения на българската фолклористика след Девети септември 1944 г., представлява том 53 от авторитетния „Сборник за народни умотворения и народопис". Актуалният подход на редакцията към проблемите на фолклористиката, която бе лежи подем в много страни, вероятно ще предизвика интерес към новото издание не само у нас, но и в чужбина. Спретнатото оформление, включването на съдържание на руски и френски език, улеснява чита теля. Пожелаваме на „Български фолклор" научни постижения, многобройни чита тели и дълголетие.
Ново списание „Български фолклор”
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:160-160Page count1LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryВ началото на юни 1975 г. излезе първата книжка на „Български фолклор", издание на Института за фолклор при Бъл гарската академия на науките. Ние приветствуваме появата на най-младия наш събрат, с който се увеличава семейството на литературоведските списания. Встъпителната статия на главния редак тор Петър Динеков „Българската фолкло ристика пред нови задачи" напомня за постиженията и традициите на нашата наука за народното творчество, приноса на автори като Марин Дринов, Ив. Д. Шишманов, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов и др., а след това проследява развитието на различните центрове за изучаване на фолк лора, докато се стигне до създаването на специален Институт за фолклор през 1973 г. Разпокъсаната дейност, липсата на единно ръководство, както и на специално периодично издание вече са преодолени. В уводната статия Петър Динеков пише: „Една от големите задачи на Института за фолклор е народното творчество да бъде показано като една от най-важните съставки на българската национална култура, като едно от най-големите духовни достояния на българския народ, като израз на неговия художествен гений, като идейно и образноемоционално богатство, което е играло огромна роля в неговата вековна историче ска съдба. Пред новото издание, което ще има четири книжки годишно, се откриват перспективи на обединително звено за всич ки български фолклористи, които работят в научните институти, висшите учебни за ведения и други научни средища. Редак цията си поставя за цел да разработва най- актуалните проблеми на фолклористичната наука, да представя постиженията на бъл- гарската фолклористика у нас и в чужбина, да прави преценка на досегашното разви тие на нашата наука в обобщителни ста. тии и критически отзиви и рецензии, да информира за развитието на фолклористи ката в света и др. Предвижда се участието на всички български специалисти, както и на видни учени от чужбина. Първата книжка на „Български фолк лор" представя убедително усилията на редакцията да създаде сериозно издание с широк обхват на проблеми и автори. Поместени са следните статии: „Върху мето дите за изследване на фолклора" от Виктор Гусев (Ленинград), „Проблеми на терминологията на българската народна разказна проза" от Росица Ангелова, „Идеята за социална справедливост в българската народна балада" от Лиляна Богданова, „Върху един въпрос от поетиката на вълшебната приказка от Любомира Парпу лова и „Научното дело на проф. Цветана Романска“ от Стефана Стойкова. Под рубриката „Научни съобщения и материали“ едадено място на интересната статия на Стоил Кошов „Лоши пожелания (клетви) от Разложко". В раздела „Преглед" са включени информации за различни прояви у нас и в чужбина - симпозиуми, сесии и др. Рецензията на Тодор Ив. Живков разглежда появилия се през 1971 г. труд „Български юнашки епос". Тази книга, оценена като едно от най-сериозните постижения на българската фолклористика след Девети септември 1944 г., представлява том 53 от авторитетния „Сборник за народни умотворения и народопис". Актуалният подход на редакцията към проблемите на фолклористиката, която бе лежи подем в много страни, вероятно ще предизвика интерес към новото издание не само у нас, но и в чужбина. Спретнатото оформление, включването на съдържание на руски и френски език, улеснява чита теля. Пожелаваме на „Български фолклор" научни постижения, многобройни чита тели и дълголетие.