Публикувана на
Free access
Summary
Тя излиза вече в продължение на осем години и нейното присъствие в нашия съ временен литературен живот се приема като необходимост. Нещо повече - всеки следващ том или част бяха очаквани и се очакват с нетърпение и желание да се за познаем с оценките и съжденията на един от малкото наши литературни критици и историци, дръзнал да обхване близо 150- годишен период от развитието на новата българска литература. През последните 10- 15 г., освободен сякаш от някаква невидима сковаваща го сила, П. Зарев разкри своята неподозирана работоспособност. Той с ме тодично търпение оформя фрагмент след фрагмент от своето голямо цветно пано на българската литература - като се започне от П. Р. Славейков, та чак до наши дни. И се заредиха един след друг томовете на неговата „Панорама на българската литература". Не само като проява на изключителен творчески акт, но и като активно съпреживяване и израз на ясна идейно-естетическа и съв временна гражданска позиция на творец- комунист. През последното петдесетилетие малцина у нас са се осмелявали да започнат такова непосилно за един творец дело. Боян Пенев има амбицията да напише подробна история на българската литература и започна свои те изследвания още от дамаскинарите и Иосиф Брадати, за да стигне в четирите си тома едва до Хр. Ботев. Преждевременната смърт прекъсна едно колосално по своя замисъл дело. Редица статии и изследвания, посветени на литературата от началото на века, а така също и намерените в архива му ръко- писи свидетелствуват, че той е имал наме рение да включи в своята „История..." и съвременните нему поети и писатели, както и съществени страни от културния и лите- ратурния живот по това време („Българската интелигенция“, „Литературата около „Бъл гаран“, „Увод в българската литература след Освобождението", статии за А. Кон- стантинов, Пенчо Славейков, П. К. Яворов и др. са доказателство за намеренията на Б. Пенев да продължи своята „История..."). 152 Известно Б. Пенев бе е, че повече нСТО рик, търпелив изследовател на литерату рата, на зараждането и развитието на реди от нейните жанрове, като в много отношения стига и до един стихиен исторически ма териализъм в разглеждането на обществе ните явления и отношения. Неговите оценки в някои случаи бяха пристрастни, особен по отношение на съвременниците му, неза висимо от редица ярки интерпретации. To бе темпераментен литературен критик, с изтънчен вкус и изисквания за европейски измерения при оценката на българската литература. Б. Пенев се стремеше към до цялостно обхващане на културния и литера турен процес, към обособяване на един жа Модел на литературната ни история. В случая творческото дело на Б. Пене ни интересува само във връзка с неговия голям опит да се напише една разгърната история на новата българска литература, то повече като подход и модел, като израз на творческа смелост. Примерът на Б. Пе нев бе не само заразяващ, но и задължаваш. всеки следващ изследовател в областта на художествената литература. След него вторият голям по своя замисы труд принадлежи на един от нашите най темпераментни литературни критици Георги Цанев. Неговите „Страници от историята на българската литература“, замислени в четири големи тома, са вече пред своето завършване. Г. Цанев някак по-късно премина към раз гърнатата литературна история, за да докаже сякаш, че литературният историк освен ши рока осведоменост, богата ерудиция и исто рическо мислене трябва да притежава и верен естетически вкус, рядката дарба да открива и утвърждава страстно нови таланти Своето чутьо към художествената творба Г. Цанев бе защитил в многобройни рецен зии и проблемни статии от 20-те и 30-те го дини, когато бе един от най-активните съ трудници на литературния печат и редактор на богатото и интересно сп. „Изкуство критика". Участвувал непосредствено в ли тературния живот в продължение на десе тилетия, Г. Цанев постепенно набираше дистанция, за да стигне до последного че тиритомно издание на своите „Страници... (от печат са излезли вече три солидни тома. всеки от които има свое характерно заглавие), където е събран и анализиран огромен фак тически и художествен материал, обхванати са всички най-важни периоди от развитието на новата българска литература след Осво бождението.


Панорама на българската литература. Т. IV от Пантелей Зарев

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Тя излиза вече в продължение на осем години и нейното присъствие в нашия съ временен литературен живот се приема като необходимост. Нещо повече - всеки следващ том или част бяха очаквани и се очакват с нетърпение и желание да се за познаем с оценките и съжденията на един от малкото наши литературни критици и историци, дръзнал да обхване близо 150- годишен период от развитието на новата българска литература. През последните 10- 15 г., освободен сякаш от някаква невидима сковаваща го сила, П. Зарев разкри своята неподозирана работоспособност. Той с ме тодично търпение оформя фрагмент след фрагмент от своето голямо цветно пано на българската литература - като се започне от П. Р. Славейков, та чак до наши дни. И се заредиха един след друг томовете на неговата „Панорама на българската литература". Не само като проява на изключителен творчески акт, но и като активно съпреживяване и израз на ясна идейно-естетическа и съв временна гражданска позиция на творец- комунист. През последното петдесетилетие малцина у нас са се осмелявали да започнат такова непосилно за един творец дело. Боян Пенев има амбицията да напише подробна история на българската литература и започна свои те изследвания още от дамаскинарите и Иосиф Брадати, за да стигне в четирите си тома едва до Хр. Ботев. Преждевременната смърт прекъсна едно колосално по своя замисъл дело. Редица статии и изследвания, посветени на литературата от началото на века, а така също и намерените в архива му ръко- писи свидетелствуват, че той е имал наме рение да включи в своята „История..." и съвременните нему поети и писатели, както и съществени страни от културния и лите- ратурния живот по това време („Българската интелигенция“, „Литературата около „Бъл гаран“, „Увод в българската литература след Освобождението", статии за А. Кон- стантинов, Пенчо Славейков, П. К. Яворов и др. са доказателство за намеренията на Б. Пенев да продължи своята „История..."). 152 Известно Б. Пенев бе е, че повече нСТО рик, търпелив изследовател на литерату рата, на зараждането и развитието на реди от нейните жанрове, като в много отношения стига и до един стихиен исторически ма териализъм в разглеждането на обществе ните явления и отношения. Неговите оценки в някои случаи бяха пристрастни, особен по отношение на съвременниците му, неза висимо от редица ярки интерпретации. To бе темпераментен литературен критик, с изтънчен вкус и изисквания за европейски измерения при оценката на българската литература. Б. Пенев се стремеше към до цялостно обхващане на културния и литера турен процес, към обособяване на един жа Модел на литературната ни история. В случая творческото дело на Б. Пене ни интересува само във връзка с неговия голям опит да се напише една разгърната история на новата българска литература, то повече като подход и модел, като израз на творческа смелост. Примерът на Б. Пе нев бе не само заразяващ, но и задължаваш. всеки следващ изследовател в областта на художествената литература. След него вторият голям по своя замисы труд принадлежи на един от нашите най темпераментни литературни критици Георги Цанев. Неговите „Страници от историята на българската литература“, замислени в четири големи тома, са вече пред своето завършване. Г. Цанев някак по-късно премина към раз гърнатата литературна история, за да докаже сякаш, че литературният историк освен ши рока осведоменост, богата ерудиция и исто рическо мислене трябва да притежава и верен естетически вкус, рядката дарба да открива и утвърждава страстно нови таланти Своето чутьо към художествената творба Г. Цанев бе защитил в многобройни рецен зии и проблемни статии от 20-те и 30-те го дини, когато бе един от най-активните съ трудници на литературния печат и редактор на богатото и интересно сп. „Изкуство критика". Участвувал непосредствено в ли тературния живот в продължение на десе тилетия, Г. Цанев постепенно набираше дистанция, за да стигне до последного че тиритомно издание на своите „Страници... (от печат са излезли вече три солидни тома. всеки от които има свое характерно заглавие), където е събран и анализиран огромен фак тически и художествен материал, обхванати са всички най-важни периоди от развитието на новата българска литература след Осво бождението.