Образът на комуниста в съвременната българска литература

Ленин постоянно напомняше, че осъще ствяването на комунистическия идеал минава през практическата преработка на обществената природа на човека. Сам по себе си този исторически процес играе ролята на лакмус: проявява реалността на мечтите, свър зани с прогресивните и хуманистични тентенции в развитието на обществото. Досо циалистическите общества обричаха на тра гичен разрив прогресивните идеали на личността и обществената практика. Едва пролетарската революция създаде обективни условия за премахване на този разрив между прогресивната мечта и практическата дей ствителност, като ги събра в едно - комуни стическият идеал намери осъществяването си в творчеството на народните маси. Известни са думите на Ленин, че комунизмът възпитава, обучава и подготвя всестранно развити и всестранно подготвени хора, хора, които умеят всичко да вършат. Тази Ленинова мисъл изтъква много съще ствен момент в характеристиката на комуниста - комунистическият идеал може да се осъществи само от хора, чието съзнание е преминало през горнилото на революционната теория и практика; комунизмът е гене рална промяна на хората, промяна и преработка на тяхното съзнание, представи и по- нятия, извършени под диктовката и суровите уроци на революцията. В условията на победилата революция и изграждането на социалистическото общество осъществяването на комунистиче ския идеал и строителството на социализма са неразривно свързани. Ето защо проблемът за образа на комуниста еедин от централните проблеми в марксическата естетика. Той произтича и е свързан с най-съществените тенденции в литературната практика, защото има за последствие активно творческо усвояване на действителността в двете й координати - минало и съвременност. От друга страна, комунистът като главен герой на нашата епоха е акумулирал в себе си активност от високи разряди. Неговото съзна ние е не само променено, но то носи в себе си всички предпоставки за революционна промяна и на действителността.