Българският символизъм и Млада Полша в сравнителен аспект

Сравнително проучване на българския символизъм и полския модернизъм досега не е било предприемано. От едно по-елементарно компаративно гле дище, което има пред вид контактните връзки между двете направления, то не би било и оправдано, защото ще разполага с твърде оскъден материал. В научния смисъл на думата конкретни взаимоотношения и контакти в това направление е трудно да се издирят, ако не се има пред вид личното познанство на Дора Габе и Боян Пенев с големия полски поет Ян Каспрович, станало причина за появата на първата преводна антология на полската поезия у нас още по времето на символизма. Но Д. Габе и Б. Пенев не са представители на българския символизъм независимо от обстоятелството, че са усетили въздействието на творческата му атмосфера и са общували с някои от най-видните му представители у нас. По-особен е случаят с Пшибишевски, който е един от най-четените автори у нас през първите две десетилетия на ХХ в. и без съмнение е съдействувал за утвърждаването на някои декадентски теми и мотиви и по-специално на „мизогинизма“ (женомразството) и вайнингеровско-стриндберговския мотив за извечната „война между половете". Трябва да се отбележи обаче, че в Бъл гария Пшибишевски е бил възприеман не като представител на полския модернизъм, а като един от водачите на европейското декадентство и причина за това не есамо обстоятелството, че той е пишел с еднаква лекота на полски и на немски, колкото декадентско-космополитичният B характер на неговата творe ческа програма и на произведенията му. Това не е възприемане на писателя криво огледало поради недостатъчна информация, по същия начин той бил приеман и от съвременниците си в Полша. Един от теоретиците на Млада Полша - Бжозовски, цени особено високо „релативизма, скептицизма и песимизма"1 на Пшибишевски, тълкувайки ги като най-силната в полската литература атака срещу всички идеалистически системи и мирогледи". Същият Бжозовски по-нататък заявява: „В своя скептицизъм Пшибишевски беше попоследователен дори от самия Ницше."3 Така или иначе полският писател прониква в България предимно по два пътя - чрез немски и особено чрез руски - и едва отпосле бива превеждан и на български от тези два езика. Независимо от обстоятелството, че днес творчеството на Пшибишевски има само историческо значение, неговото въздействие върху духовната атмосфера у нас в началото на века не бива да бъде подценявано и може да бъде обект 1 Literatura okresu Młodej Polski, I, 118. 2 Ibid. 3 Ibid., 119. 42 на специално изследване. (Аналогична е например кратката студия на хърватската литературоведка Невенка Кошутич-Брозович - „Станислав Пшибишевски и хърватският модернизъм“.) Като имаме пред вид обаче, че българският символизъм се реализира почти изключително в областта на лириката, а основните теми на полския писател не намират развитие в него, творчеството на Пшибишевски остава встрани от настоящата тема.