Най-младата съвременна белетристика

Младите, ония, които сега дебютират в българската белетристика, имат редкия шанс да се учат на художествено майсторство не само от класиците, но и от редица значителни съвременни творци като Емилиян Станев, Георги Караславов, Йордан Радичков, Камен Калчев, Богомил Райнов, Павел Ве жинов, Николай Хайтов, Андрей Гуляшки, Ивайло Петров, Георги Мишев, Генчо Стоев..., да дишат атмосферата на един небивал подем на жанровете художествената ни проза, която непрестанно се обогатява с нови, разнообразни, самобитни таланти. Защото разцветът на белетристиката е най-очевидният и безспорен факт в съвременния ни литературен живот. Нейното тематично, жанрово и стилово многообразие е резултат от едно дълбоко и богато вътрешно осмисля, и движение. На този плътен и колоритен фон проявите на най-младите понякога ни изглеждат плахи, неуверени опити, склонни сме да ги отречем и да забравим пякогашните дебютни несполуки на мнозина значителни творци. И През последните няколко години нашата белетристика се обогати с нови произведения от Емилиян Станев, Йордан Радичков, Камен Калчев, Ивайло Петров, Блага Димитрова, Богомил Райнов, Андрей Гуляшки, Дико Фучеджиев, Атанас Наковски, Димитър Вълев, Вера Мутафчиева, Любен Дилов, Дончо Цончев, Кольо Георгиев, Кольо Николов и редица други, в които се поставят жизнено и остро съществени проблеми на съвременността и се разрешават в една или друга степен задълбочено и интересно, на различно художествено равнище, но почти винаги с професионална вещина и сръчност. Най-плодоносно е развитието на белетристите от средното поколение, които са вече в творческа зрелост, в разцвета на духовните си сили и постигат безспорни и значителни художествени завоевания в областта на романа, новелата късия разказ. Но и всред многочислената плеяда на представителите на младото поколение вече се откроиха няколко имена, няколко сериозни постижения, в които съвременните социално-психологически проблеми се разрешават оригинално, с нов поглед и актуално идейно-философско преосмис ляне. Става дума за книгите на Станислав Стратиев („Самотните вятърни мелници“ и „Дива патица между дърветата“), на Любен Петков („Зелените хълмове“), на Владимир Зарев („Неспокойни чувства“ и „Така хубаво, мъчително, безкрайно"), на Георги Марковски (Желязната стълба"), на Георги Данаилов („Деца играят вън")... Това са безспорно талантливи белетристи със свой вътрешен свят, със свой поглед върху живота и с оправдано авторско самочувствие.