Публикувана на
Free access
Summary
От 10 до 12. XI. 1970 г. в София се състоя симпозиум по въпросите на българския фолклор, организиран от Института за литература, Института за етнография и Института за музика при БАН. В работата на симпозиума взеха участие фолклористи, етнографи, музиковеди и литературоведи от София, Велико Търново, Пловдив, Пазарджик, както и видни фолклористи от СССР, Чехословакия, Румъния. Бяха прочетени 44 доклада и научни съобщения, които засягаха различни аспекти на проучването на българския фолклор - методи на събиране и записване, проучване на творците и носителите, история и съвременно състояние на българската фолклористика, отношения между фолклор и литература, фолклор и музика, фолклор и обред и пр. Директорът на Института за литература проф. Стойко Божков откри с кратко слово пленарното заседание. Той говори за значението на народното творчество за националната ни култура и за отговорността на нашата наука за неговото събиране, описване и запазване. С подчертан интерес бе изслушан докладът на акад. Петър Динеков „Българската фолклористика след Втората световна война". Като направи обстоен преглед на наследството, което нашата марксистка фол клористика получи от миналото чрез делото на редица възторжени събирачи и на компетентни и добросъвестни учени, акад. П. Динеков набелязва основните етапи в развитието на тази наука след 9. ІХ. 1944 г.: изучаване на съвременния фолклор, проучване на творците и носителите на фолклора, изчерпателно събиране на юнашкия епос и хайдушките песни, проучвания върху отделни фолклорни жанрове, върху историята на българската фолклористика, на връзките между литература и фолклор, на художествения метод на фолклора и пр. Преценявайки постиженията на българската фолклористика, акад. П. Динеков изтъкна голямото значение на опита на съветската фолклористика в тази насока. В доклада бяха набелязани и ред важни и належащи въпроси, свързани с бъдещото и развитие: да се продължи изследването на българското народно творчество с оглед отражението на социалния живот и националната съдба във фолклора, на отношението между национално и интернационално, на ролята на фолклора в народния живот, на специ фични естетически и творчески проблеми. Беше подчертана неотложността на някои конкретни въпроси, като написване история на българската фолклористика, създаване на речник на българския фолклор и осо бено издаването на списание по въпро сите на българския фолклор. На състоянието на фолклорните проучвания у нас бяха посветени докладите на Райна Кацарова и Николай Кауфман „Развитие на българската музикална фолклористика" и на Христо Вакарелски „Бъл гарското народно изкуство - състояние и изследвания". Д-р В. Гашпарикова (ЧССР) информира симпозиума за съвременното състояние на фолклористиката в Словакия. В доклада на Кръстьо Генов „Проф. М. Арнаудов като фолклорист" бе дадена висока оценка на приноса на акад. Михаил Арнаудов за събирането и изслед ването на българския фолклор. Като живо доказателство за значението на проучванията на големия наш фолклорист бе и докладът на Георги Данчев, който изнесе сведения за организираната от ВПИ „Кирил и Методий" фолклорна експедиция в Еленско по следите на акад. М. Арнаудов и за интересните резултати от нея. С внимание и искрено вълнение бе изслушано обръще нието на акад. М. Арнаудов към симпозиума на тема „Из историята на българската фолклористика". Работата на симпозиума протече в две секции - поетически фолклор“ и „музи кален фолклор“. С оглед интересите на читателите ще се спрем предимно на онези Доклади, които разглеждат важни методо логически въпроси или разработват проблеми, свързани с отношенията между фол клор и литература. Всички доклади, изне сени на симпозиума, ще бъдат издадени в отделен том.


Симпозиум по въпросите на българския фолклор

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    От 10 до 12. XI. 1970 г. в София се състоя симпозиум по въпросите на българския фолклор, организиран от Института за литература, Института за етнография и Института за музика при БАН. В работата на симпозиума взеха участие фолклористи, етнографи, музиковеди и литературоведи от София, Велико Търново, Пловдив, Пазарджик, както и видни фолклористи от СССР, Чехословакия, Румъния. Бяха прочетени 44 доклада и научни съобщения, които засягаха различни аспекти на проучването на българския фолклор - методи на събиране и записване, проучване на творците и носителите, история и съвременно състояние на българската фолклористика, отношения между фолклор и литература, фолклор и музика, фолклор и обред и пр. Директорът на Института за литература проф. Стойко Божков откри с кратко слово пленарното заседание. Той говори за значението на народното творчество за националната ни култура и за отговорността на нашата наука за неговото събиране, описване и запазване. С подчертан интерес бе изслушан докладът на акад. Петър Динеков „Българската фолклористика след Втората световна война". Като направи обстоен преглед на наследството, което нашата марксистка фол клористика получи от миналото чрез делото на редица възторжени събирачи и на компетентни и добросъвестни учени, акад. П. Динеков набелязва основните етапи в развитието на тази наука след 9. ІХ. 1944 г.: изучаване на съвременния фолклор, проучване на творците и носителите на фолклора, изчерпателно събиране на юнашкия епос и хайдушките песни, проучвания върху отделни фолклорни жанрове, върху историята на българската фолклористика, на връзките между литература и фолклор, на художествения метод на фолклора и пр. Преценявайки постиженията на българската фолклористика, акад. П. Динеков изтъкна голямото значение на опита на съветската фолклористика в тази насока. В доклада бяха набелязани и ред важни и належащи въпроси, свързани с бъдещото и развитие: да се продължи изследването на българското народно творчество с оглед отражението на социалния живот и националната съдба във фолклора, на отношението между национално и интернационално, на ролята на фолклора в народния живот, на специ фични естетически и творчески проблеми. Беше подчертана неотложността на някои конкретни въпроси, като написване история на българската фолклористика, създаване на речник на българския фолклор и осо бено издаването на списание по въпро сите на българския фолклор. На състоянието на фолклорните проучвания у нас бяха посветени докладите на Райна Кацарова и Николай Кауфман „Развитие на българската музикална фолклористика" и на Христо Вакарелски „Бъл гарското народно изкуство - състояние и изследвания". Д-р В. Гашпарикова (ЧССР) информира симпозиума за съвременното състояние на фолклористиката в Словакия. В доклада на Кръстьо Генов „Проф. М. Арнаудов като фолклорист" бе дадена висока оценка на приноса на акад. Михаил Арнаудов за събирането и изслед ването на българския фолклор. Като живо доказателство за значението на проучванията на големия наш фолклорист бе и докладът на Георги Данчев, който изнесе сведения за организираната от ВПИ „Кирил и Методий" фолклорна експедиция в Еленско по следите на акад. М. Арнаудов и за интересните резултати от нея. С внимание и искрено вълнение бе изслушано обръще нието на акад. М. Арнаудов към симпозиума на тема „Из историята на българската фолклористика". Работата на симпозиума протече в две секции - поетически фолклор“ и „музи кален фолклор“. С оглед интересите на читателите ще се спрем предимно на онези Доклади, които разглеждат важни методо логически въпроси или разработват проблеми, свързани с отношенията между фол клор и литература. Всички доклади, изне сени на симпозиума, ще бъдат издадени в отделен том.