Срещи и разговори със Светослав Минков. Ч. I

Никога не съм почувствувал така остро значението и ретроспективната сила на една фраза, както в онзи момент, когато се помъчих да възстановя заличените дири на моята първа среща с твореца и приятеля с в етослав Минков. И И сe Както много други хора, за които книгата е насъщна потреба, открай време обичам да чета с молив в ръка - дотам, че това се е превърнало у мене в траен неизкореним навик. Обичам да чета и да шаря по страниците; подчертавам онова, което ми изглежда съществено, ограждам в рамка характерните пасажи с отделни думи и къси изречения по белите полета оспорвам или подкрепям мисълта на автора. А когато книгата е чужда, тогава общуването ми с него пренася върху страниците на някаква тетрадка или бележник, които изпълвам имена, дати и извадки от прочетеното. По-късно, било защото го налага някаква практическа задача, било за да запълня някои загубени часове, аз връщам отново към прочетеното някога и отново подемам прекъснатия мълчалив разговор. И в съзнанието ми започват да се роят изрази и думи, да събужда споменът за промислено и съпреживяно - спомен, който много често е придобил своя собствена стойност, вън от намеренията на автора и от смисъла C на прочетения текст.