Спомени за Теодор Траянов

Бяха ми го посочили. И вече знаех кой е Теодор Траянов. Имах желание да се запозная с него. Това стана след едно дълго мое пътуване в страната с беседи за Рабиндранат Тагор. Беше през месец май на 1925 година. Трагизмът на Априлските събития беше помрачил народа - само след две непълни години от деветоюнския преврат и от Септемврийското антифаши стко народно въстание. Сутрин. Пред кафене „Цар Освободител“ чаках моя приятел Иван Рачев. Той ме беше улеснил в пътуването ми като лектор. Неделното майско утро беше изпълнило булеварда с народ. В двора на Военния клуб свиреше духовият оркестър на гвардейския полк със своя диригент маестро Георги Атанасов. Ето че откъм клуба към кафенето се зададе Теодор Траянов. Той беше сам. Походката му на замислен човек - бавна. Като вървеше, той си служеше с бастун. В пепелявия си костюм на квадратчета се очертаваше средно снажен и строен човек, с тъмнокестенява коса и леко мургаво лице, орлов нос и високо чело над гъсти вежди, които засенчваха тъмните му едри очи. Когато прекоси „Раковски“ и стъпи на тротоара пред кафенето, аз го спрях и се обърнах към него с желанието си да се запозная. Той се спря приятно изненадан. Когато се отдръпнахме встрани, за да не пречим на минувачите, той искаше да разбере откъде съм, какво ме е довело в София „в тия тревожни дни“. Моите младежки интереси към Рабиндранат Тагор не му останаха чужди. И за да продължим разговора си, Теодор Траянов ме покани на кафе. В кафенето тук-таме седяха вече първите му посетители, между които - и негови познати. Той пожела да бъдем на отделна маса, сами. Поръча кафета. Преди още да ги поднесат, запуши. Тук аз седях сякаш като отдавна негов познат: непосредственият му тон в разговора предразполагаше и внасяше една интимност, която не напусна дружбата и срещите ми с него до края на живота му. Помня - като узна, че съм от североизточна България, в преддверието на Добруджа, разтоворът му се пренесе в характеристика на национално-типичното в оня край, за психологията на тамошния народ - на българката и българина ... За миналото на оная част от земята ни, на която се създава първата българска държава, за равна Добруджа... Когато посегнах да ставам, Теодор Траянов не спести да каже усмихнат, с благородството на рядко гостоприемен човек, лишен от баналното интелигентско високомерие: - Щом сте в София, желая да ми се обаждате. Приятно ми е, че се запознахме. В този момент на масата му дойде и седна друг човек, който както се виждаше, беше негов приятел.