Гео Милев през периода „Везни”

Когато след трагичните септемврийски дни на 1923 г. се издигна дръзко и безстрашно гласът на Гео Милев, мнозина бяха учудени от това. Оня непримирим противник на реализма и екзалтиран защитник на тео рията за „чисто" изкуство, който пропагандираше неуморно модернизма у нас заговори с неподозирана страст против фашизма и реакцията в обще ствения живот, против формализма и безидейността в поезията. Сякаш бе станало чудо, сякаш из пепелищата на народната борба и страдания като митичния феникс се бе родил един съвършено нов творец - революцоинер, демократ, реалист. Всъщност никакво чудо не е ставало. Който изследва цялостно и непосредно идейно-творческия път на поета и подхожда към него без предубеждение, ще забележи, че съществува много по-голяма приемственост между различните периоди от неговото развитие, отколкото това сме признавали по-рано. С гражданска поезия започва пътят Гео, за да завърши пак с нея, но вече на по-високо стъпало, повече оби стрена, насочена в съвременно определено обществено идейно направле ние. " Тия думи на Георги Бакалов съдържат в себе си дълбока истина, много по-дълбока, отколкото дори самият техен автор евключвал в тях. Защото Г. Бакалов има предвид само няколко ранни граждански творби (стихотворението „В тържествен ден", преводите от революционната пое зия, печатани в сп. „Борба"), а ние днес можем да подкрепим същия извод много произведения, които поетът е създавал дори в периода на найкрайните си модернистични C Увлечения.