земя

Избухването на Кримската война (1 ноември 1853 г.) буди нови надежди у полските патриоти. Трескаво вълнение обхваща и полската емиграция в Париж и Лондон, тъй като тя вярва, че избухналата война ще се превърне във всеобща война за освобождение на народите. Всички погледи са обърнати на изток. Всички политически групировки смятат, че съдбоносният час е ударил и излизат със свои програми за действие. Полските демократи в Лондон, тъй наречената Централизация, искат да предизвикат въстание в самата Полша. „Младата демокрация“ („Коло") в Париж, начело с миерославски, Висоцки и Елжановски възнамеряват да създадат в споразумение с Наполеон III полски легион в Турция. Към същата цел се стреми аристократическият лагер на полските емигранти „Хотел Ламберт", чийто водач княз А. Чарториски е признат от френския и английския кабинети, след обявяването на войната, за единствен представител на Полша в емиграцията. Френското обществено мнение е благосклонно настроено към полските домогвания и в Париж се говори, че Наполеон III имал искрено намерение да възстанови Полша. Княз Чарториски води продължителни преговори с френското и английското правителства, за да осигури някакви определени гаранции в полза на Полша срещу предлаганото участие на полските войскови части на страната на съюзниците. Неговият пръв сътрудник и племенник Владислав Замойски заминава през януари 1854 г. за Цариград, за да преговаря лично с Портата относно формирането на полски легион при турската армия. Със същата цел е присгигнал вече в турската столица (2 ноември 1853 г.) и Висоцки като пратеник на парижкото „Коло“.

Many works of Bulgarian writers reflect the same person or the same trait in opposing moral value. For instance, in Mihalaky Georgiev’s funny stories a patriarchal character may be presented as respectably positive or may be mercilessly ridiculed. Such examples are plentiful in the literary works of Ivan Vasov as well. In his novel “New land”, the sequel of “Under the Yoke”, some of the original characters have undergone a complete character makeover. The main reason for that is historical. The terms in our national life, often taking turns, bring out our existence in relation to the unknown “new land”, where old characters turn into new people, regardless of what they were in the “old land”. But also within the same “old time” framework emerge unexpected innovations - in patriarchal characters like Sultana Glausheva (“The Bells of Prespa”) for example. The changes in her relations towards her daughter-in-law Nia, sometimes unexplained, force us to search for explanation of secrets insufficiently elucidated in our moral heritage.