Библиографски раздел

Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство. Реч на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на културния фронт, произнесена на 15 април 1963 г.

Free access
Статия пдф
957
  • Summary/Abstract
    Резюме
    РЕЧ НА ДРУГАРЯ ТОДОР ЖИВКОВ НА СРЕЩАТА НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП С ДЕЙЦИ НА КУЛТУРНИЯ ФРОНТ, ПРОИЗНЕСЕНА НА 15 АПРИЛ 1963 г. Драги другарки и другари, B началото на месец април, както съобщи в своите встъпителни думи др. Митко Григоров, в Централния комитет на Партията се състоя няколкодневна среща с широк кръг представители на творческата интелигенция и други дейци на идеологическия фронт - ръководствата на творческите съюзи, бюрата на партийните организации при творческите съюзи, главните редактори на централните всекидневни вестници, главните ре дактори на вестниците и списанията по въпросите на литературата и изку ството, ръководствата на идеологическите институти, на киното, театъра, радиото и телевизията, секретарите по пропагандата и агитацията на окръжните комитети на Партията, членовете на идеологическата комисия на Централния комитет на Партията и Министерския съвет. На срещата се поведе откровен разговор по насъщните въпроси, които вълнуват нашата културна общественост, обстойно се обсъди работата на творческите съюзи за изпълнение на партийните решения и по-специално на решенията на Осмия конгрес на Партията в областта на литературата и изкуството. Срещата в Централния комитет на Партията отново недвусмислено потвърди, че огромното мнозинство от нашата творческа интелигенция правилно разбира ролята и задачите на идеологическия фронт на съвре мения етап в развитието на нашата страна и неуморно и последователно осъществява политиката на нашата Партия след Априлския пленум на Централния комитет и решенията на Осмия конгрес на БКП. Какви коментари биха могли да възникнат във връзка с тази наша среща?

Себежертвата – висш хуманизъм

Free access
Статия пдф
1568
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Времето след арестуването на Никола Вапцаров до неговия разстрел поставя с пределна яснота въпросите за смисъла на човешкия живот и непреодолимата потребност от саможертва, за гражданската доблест, за достойната смърт, за другарството и нравствената чистота на една личност, която влиза завинаги в паметта на народа... Към този последен и трагичен период от жизнения творчески живот на поета ще има да се връщат тепърва неговите изследователи. защото този върховен етап доразкрива многостранно и по неповторим начин истинския подвиг на твореца-комунист. Както се знае, Вапцаров бива арестуван на 4 март 1942 г., към три или четири часа рано сутринта, заедно с малкия му брат Борис и братовчеда им Любчо Везев. Предната вечер те са имали среща у дома на поета (ул. Ангел Кънчев 37) с Цвятко Радойнов и са стояли до 11 часа през нощта. Много често Вапцаров е бил принуждаван да спи по чужди квартири, за да загуби полицията следите му. Това отсъствие от дома му започва по-често от началото на м. септември 1941 г., когато Вапцаров поема длъжността ръководител на специалната (минноподривна) дейност при ЦК на БРП(к). Оттогава той става професионален революционер, изпълнявайки B B B решението на партията.