Библиографски раздел

Към въпроса за творческия облик на старобългарския писател

Free access
Статия пдф
1078
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Старата българска литература започва развитието си единадесет века преди нашето време и поради това се отличава рязко от съвременното литературно творчество. Най-явният показател на различието е преобладаващият религиозен характер на средновековните литературни произведения. Далече от истината обаче би стояло едно твърдение, че само този характер е белегът, който ги отделя от новата българска литература, главно от създаденото през втората половина на XIX век до наши дни, въпреки че той е присъщ както на съдържанието, така и на формата на средновековното изкуство. Зад него стоят своеобразни художествени норми, стои специфично творческо виждане, което за съвременния човек е твърде необичайно. На тази основа трябва да се гради принципната, проблемната характеристика на средновековните творци, създали исторически обусловено, исторически навременно и исторически ценно изкуство.

Библиографски раздел

За старобългарския книжовник от XV в. Дяк Андрей

Free access
Статия пдф
3225
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В научната литература е писано извънредно малко за старобългарския книжовник дяк Андрей (края на XIV - първата половина на XV в.). Главна причина за това е обстоятелството, че засега той е известен само с един негов ръкописен сборник от слова - Панегерик от 1425 г. (Намира се в Църковния историко-археологически музей - София, № 182.) Неведнъж основателно е изказвана мисъл, че „изпод неговото перо ще са излезли и други книжовни творения, които отпосле ще са били унищожени било от влага, мухъл и червеи, било от човешка ръка. " Доскоро не беше посочван конкретен ръкопис като дело на дяк Андрей такъв опит направи през 1977 г. проф. Георги Данчев със своето научно съобщение „Неизвестен сборник на дяк Андрей с Цамблакови съчинения". B След като прави преглед на научния интерес към делото на дяк Андрей, авторът пристъпва към описване и разглеждане на един ръкописен сборник, съдържащ само съчинения на прочутия старобългарски писател Григорий Цамблак, прекарал голяма част от живота си Русия, дето е играл важна политическа и църковна роля. Сборникът сега се съхранява в Москва - Държавна библиотека „Вл. И. Ленин", ф. 199 - П. Н. Никифоров, № 31. Ръкописът, в който са поместени 18 слова и поучения на Григорий Цамблак, има 272 листа, размер 21 х 13,5 см. Като излиза от определението, дадено за ръкописа в машинописния опис на Никифоровата сбирка, Данчев приема, че той (ръкописът) „е писан през втората половина на XVB." (с. 104). Целият сборник е писан от една и съща ръка; в началото му е предадено съдържанието на книгата, под което преписвачът дяк Андрей е оставил приписката: „Господи, помози раб8 скоємо Многогрешном8 Дыка Андрю почати с да38мома н кончати дѣлы Благымн Тази приписка дава основание на проф. Г. Данчев да предположи и да твърди, че озна ченият тук дяк Андрей е идентичен с дяк Андрей, преписвача на Панегирика от 1425 г., ученик на Евтимиев ученик, съвременник на Константин Костенечки, който дава вести за Евтимиеви ученици. Всеки опит за обогатяване на нашите знания за старобългарския книжовник дяк Андрей заслужава похвала. Такава похвала се полага и на Г. Данчев независимо от това, доколко не говата теза за идентичност на книжовниците, за които говори, е убедителна. Вярна ли е тезата на колегата Данчев, убедителна ли е тя? Аз не я споделям поради след ните факти и съображения: 1. Г. Данчев приема, че дяк Андрей е роден през последните двадесет години на XIV в. в земите на Южна България" (с. 104); приема също, че сборникът е писан през втората половина на XV в." (с. 104). Той не уточнява за кои десетилетия от втората половина на XV в. става дума, но явно е, че би трябвало да допуснем, че дяк Андрей е работил поне и след 1460 г. При такова положение дяк Андрей, когато пише книгата, не е ли вече твърде стар - около или над 80 години? Почеркът не подсказва за човек на такава възраст. 2. Данчев допуща две възможности за написването на книгата: 1) то да е станало в южнославянски земи и 2) в Русия. И двете предположения обуславят нови въпроси. Ако сборникът е писан в български или сръбски земи, то дяк Андрей как е работил, дали е преписвал от доне сен от Русия тук готов сборник със съчинения на Григорий Цамблак или от разни ръкописи е избирал и преписвал съчиненията на Григорий Цамблак, за да състави своя сборник? Данчев е по-склонен да приеме, че дяк Андрей е съставител на сборника, като е преписвал от разни други ръкописи. Излиза, че по онова време по балканските земи е имало немалко руски ръко писи, които са съдържали и Цамблакови творби.