разговорите

....Чета „Немили-недраги" на Вазов. Чета и „На прощаване" на Ботев. И все ми се струва, че Вазов е взел заглавието на своята повест от Ботев: Да ходим, да се скитаме немили, клети, недраги! Вазов маха клети и остава „Немили-недраги". Може да е случайна тази инвенция. Може Вазов въобще да не е знаел за Ботевото стихотворение. Но презумпцията си остава. ....Искам да ви кажа, Топалов, че имаме нужда от много - много антологии. България има само две сериозни антологии. И двете излязоха през времето на Стамболийски, през времето на Стоян Омарчевски. Той бе министър на просвещението тогава - говоря за 1921-1923 г. Едната антология надали се продава вече. Отдавна е свършена - за поезията, а другата - за белетристиката. И Стоян Омарчевски не разбираше от литература. Но разбираше народната психология. А това е най-важното за един политик. Да разбира психологията на народа си. Българската литература трябва да се представи на света с няколко най-изтъкнати поети. той ги представи. Възложи на няколко писатели да подготвят сборниците и те излязоха. Отпечатаха ги на хубава хартия. Добре. Но това не стига. Всеки писател даде свой ръкопис, да се види почеркът му. Това е много хубаво. Да познаваш почерка на човека. И по почерка да съдиш за характера. Аз обаче съдя за хората по лицата. По очите. По държанието. Не искам да се хваля, но познавам човека от пръв поглед. Ще добавя - и никога не съм се излъгал от първото си впечатление. Никога. Като видях Христина Морфова за пръв път, разбрах, че е чудна жена, чудна душа, чудна певица. Нищо, че бе малко по-пълна. По-големият орган дава по-хубави звуци. Говоря за черковните органи... Христина Морфова имаше най8 Литературна мисъл, кн. 5 113 сърдечния глас и най-миловидното лице. Тази жена не можеше да бъде злобна, завистлива, жестока. Това бе инструмент, създаден за музика, както Горки казва, че един негов познат, поет, бил орган, създаден за поезия... Орган ли, инструмент ли, не помня добре. Прочетете го и ще го видите. Горки е най-големият портретист на света. Той бие всички - с десет-двайсет страници обрисува Толстой така, че и сега го виждам такъв, какъвто ни го показва Горки, седнал на брега на морето, гледа вълните, полубог... Та, мисълта ми е, трябват ни ей такива антологии, каквито направи някога Омарчевски – големи.

Още приживе той бе сочен като един от големите ни писатели, а редица от книгите му се изброяваха сред значителните явления на нашата литература. Годините след неговата смърт успокоиха много от личните пристрастия и оценки и тежкото и авторитетно определение, класик", което се дава на малцина, неизбежно започна да съпътствува името му. Защото Георги Караславов е наистина от редките творчески личности, чието присъствие в духовния живот на България е свързано с крупни художествени завоевания, с богата и многолетна писателска дейност, с обществено-партийна ангажираност. Времето все повече разкрива голямото му и трайно дело, което след Иван Вазов почти няма достойни съперници. Плодовитият и щедър талант на писателя го утвърди както в трудните, неспокойни години на борбата за нов свят, така и в периода след победата на социалистическата революция на Девети септември. Така той се оказа една от големите фигури, които органично свързват миналото и настоящето благодарение на идейно-естетическите си търсения, на сериозните си завоевания. В края на 20-те години, едва издал първия си сборник с разкази „Уличници“, Георги Караславов с книгата си „Кавальт плаче" става един от авторите на септемврийската литература, неговото младо и свежо перо получава първото си гражданско кръщение. Като комунист в своите бъдещи произведения той ярко претворява новия герой на епохата, изследва душевността на селянина, който под ударите на жестоките закони на капиталистическата действителност постепенно формира своя ясен социален мироглед, възприемайки повелите на партията и борбата. Така е в сборника на „На пост", така е и в повестта „Селкор". Образите на Мангафата и на Димо Казака носят редица черти, непознати при традиционната характеристика на селския човек. Влюбен във Вазовия възрожденски патос и в суровия рисунък на Елинпелиновата проза, младият Караславов дообогатя ва и идейно-художествено доосмисля редица проблеми от творчеството на свои те големи предходници и учители. Той свързва още по-тясно вълненията на свои те герои със значителните идеи на времето, с изострените социално-политически конфликти на заобикалящата го действителност.