равносметка

Навремето си стихосбирката „Люлека ми замириса" (1919) се възприема с голяма доза изненада, а и до днес вазововедението и отделя особено място в цялостната характеристика на писателя. И наистина това е единствената Вазова стихосбирка, в която идейно-тематичен център е личността на самия автор - едновременно субект и обект на лирическите вдъхновения. При това певецът на тъгите и възторзите на България трудно би могъл да намери по-неподходящ момент за публикуването на своите интимни изповеди. На 26 ноември той изпраща на проф. Шишманов първия екземпляр от новата си стихосбирка. На 27 ноември е подписан фаталният за България Ньойски договор и хилядна тълпа се струпва пред Вазовия дом, за да сподели с народния поет своята скръб. Това е един от най-тежките моменти в новата история на България. Доведена от своите бездарни властници до национална катастрофа, страната изживява не само обществено-политическа, но и идейно-психологическа криза. „Разгром на своя свят дочаках" - изповядва Вазов през съ щата тази трагична за България 1919 г., дори през същия този месец септември, когато „Люлека ми замириса" започва да се печата при нестихналата съпротива на някои от неговите близки. Показателни за настроенията на момента са упоритите възражения на един от братята му, който дори и след като стихосбирката е почти отпечатана, продължава да уговаря поета да я спре À. или да отложи разпространението

In his novel Gods and Ants: Chronicle of the 20-th Century Stefan Tsanev uses some representing techniques, typical for the magic realism, to describe the fate of the Bulgarians in the context of the historical events. The fate of the characters is present in the light of Proto-Bulgarians’ heritage and Bogomilian tradition. In this way it attracts the readers’ attention to the roots of the common Bulgarian fate, closely connected to the history of the state. The succession of events in the novel’s world is presented as a matrix which reproduces itself during the centuries. The reality is presented as a demonic realm (like in the Bogomilian myths) and contrasts with Enlightenment’s ideas of people’s progress. The belief in collapse of all kinds of utopias leads to a typical postmodern loss of hope for the illusion of the sense.