Литературни списания от СССР, ГДР, Куба и САЩ

Основано преди осем години, за този срав нително кратък срок сп. „Литературное обозрение" - издание на СП на СССР за критика и библиография - се превърна в една от найавторитетните литературоведски и критически трибуни, доказа незаменимостта си като деен участник в литературния процес. Ориентирано предимно към съвременната литература, ЛО дава място и на интересни публикации в областта на литературната теория и история, архивистиката; изследва проблемите, възникващи на стика" между литературата и други изкуства или средства за масова информация - театър, кино, телевизия и пр. Но това е само най-общата характеристика на проблемно-тематичното разнообразие на списанието, която едва ли може да даде вярна представа за него, ако не бъде допълнена поне с още две съществени черти. Едната от тях е жанровото разнообразие на публи кациите, което сякаш обхваща целия възможен диапазон на литературоведските и критическите жанрове - от проблемната статия, обстойната аналитична рецензия, през отзива, анотацията до репликата, писмото до редакцията, диалога „критик - писател“, спомените и пр. При това жанровото разнообразие се допълва в повечето случаи от присъствието на мнозина от най-добрите съвет ски критици - творци с ярка индивидуалност, със запомнящ се личен стил. А втората, може би най-съществената - това е аналитичният и дискусионен дух на поме стените работи; дискусионен в най-хубавия смисъл на думата - в смисъл на изследване и спор по принципни въпроси, без дребнави лични нападки и немотивирани „излитания", но с онази пламенна и майсторска защита на собствените възгледи, която едушата на вся ка дискусия... И в това отношение - както впрочем и във всяко друго - Литературное обозрение" може да бъде пример за нас. Първите три книжки на ЛО за 1981 г. потвърждават впечатлението за списанието като деен участник в литературния процес, като орган на критическото самосъзнание на литературата, където задълбочено се анализи рат тенденциите в развитието на поезията, белетристиката, документалистиката, драматургията и самата критика, отсява се перспек146 тивното от безплодното, спорното от безспорното, и по този начин активно се влияе върху самия литературен процес. От тази гледна точка ще се спрем на някои на соки в дейността на сп. „Литературное обозрение“, естествено без претенцията да обхванем изцяло богатото му и многообразно съдържа ние. Ако говорим за едно списание като у частник в литературния процес, при това участник, който в голяма степен го и направлява, това неминуемо има малко условен смисъл. Особено пък щом става дума за специализирано литературнокритическо издание, на страниците на което не се появяват художествени произведения. Истинският сми съл на понятието в този случай се разкрива в малко по-различен аспект: списанието може реално и дейно да участвува в развитието на литературата само ако го анализира задълбочено, за да експлицира неговите закономерности във взаимообусловеността им и сложното им взаимно влияние. И което е още по-важно - ако ги оценява от позициите на обществено-историческата необходимост със строгостта, точността на класово-партийния критерий. Именно това според нас е найважната черта на повечето публикации в ЛО, посветени на съвременната съветска литература, взети к а то цял о независимо от наличието на редица спорни, недостатъчно мотивирани и пр. моменти в някои от тях. Можем да започнем например със статията на Феликс Кузнецов, с която се открива кн. 1 на „Литературное обозрение" от 1981 г. Независимо от сравнително краткия си обем тя представлява сбита равносметка-обобще ние на литературното развитие в последните години, видяно преди всичко в светлината на нерешените проблеми, на непостигнатите цели, на предстоящите задачи. И в това отношение тя може да бъде пример как, без да се изпада в черногледство и подценяване на реалните постижения, а, напротив, изхож дайки и менно от тях, трябва да се акцентира върху онова, което предстои да бъде сторено, да се обръща внимание дори върху епизодично проявяващи се слабости не с цел да бъдат те раздути и хиперболизи рани, а за да не им се позволи да се превърнат в хронически недъзи.