Неофит Бозвели и началото на възрожденската ни проза

Творчеството на Неофит Бозвели е затруднявало изследвачите на възрож денската ни литература. Разгърнало се през 40-те години в диалогични и мемоарно-документални фрагменти, то запазва връзката си със същността на просве щенската книжнина от тоя период. Но съдържа в себе си амбициите и част от белезите на емоционално-образното отреагирване на засегнатите явления и страни на действителността, включва идеи и внушения, с които надмогва измеренията на просвещенския идеал, какъвто го знаем от книгите на П. Берон, Н. Рилски, Р. Попович, Хр. Павлович. Фигурата му на общественик и „списател" сред пред ставителите на това първо ядро на възрожденската ни интелигенция през 30-те 40-те години е някък самотна, стояща встрани от представата за обобще ния и облик. Повечето от писалите за Неофит Бозвели (Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, Г. Димов, Ст. Таринска и др.) са склонни да виждат в него големия обществен деец. Верните им обобщения и оценки са съсредоточени върху гражданските прояви, върху идейно-политическата значимост на оставеното от автора на „Мати Болгария". А усилията за открояването на идейно-естетическото своеобразие на творчеството му, за жанрово-стиловата му характеристика като че ли са все още недостатъчни. И Георги Д. Гачев, който навлиза по-пространно в конкретноисторическия и творческия смисъл на ролята на Н. Бозвели в нашата литература, заключава: „И така, Бозвели е писател по неволя. По призвание той е политически деец. Съчиняването на литературни произведения не е било за него единствена и вътрешно необходима форма на жизнена дейност. "1 Като имаме пред вид същността на възрожденската книжнина, спецификата на естетическото в нея до 40-те години на XIX в. и историческия му развой, про менящите се представи за художественост, за „литература", за характеристиката на творческата изява, се налага ревизия в отношението ни към естетическия сми съл на наследството на Н. Бозвели. Не бива да се забравя, че неговите творби (освен школската книжнина) заварват като актив на литературата ни само „Не делника" на Софроний, „Денницата“ на Априлов, неосъзнатата още като естети чески факт поема „Стоян и Рада " на Н. Геров, в ръкопис са:.. Историята" на Паисий, Вторият видински сборник на Софроний, неговото „Житие"... Под ходът ни към същността и особеностите на Бозвелиевото творчество трябва да се съобрази Изясняваме със състоянието на българската литература до 40-те години. ли качествата и мястото на писателя Неофит Бозвели в литера турния ни живот, трябва да уточним и личната му самооценка като книжовник.