Към въпроса за просветителството на Друмев

В кн. 6 на Според новооткрити документи в архивите на Велико Търново и Силистра Марина Чемоданова (Москва) 1976 г. бе си. Литературна мисъл" от поместено научното съобщение „Нови документи за Васил Друмев". В него въз основа на открити от автора на настоящата статия доку менти, намерени в архивите на Велико Търново и Силистра, 2 се разкриваше част от многостранната дейност на писателя - просветителската. Тази статия се явява допълнение към предната наша работа. Документите съдържат нови сведения, които могат да бъдат полезни при изучаване биографията на Друмев, при изследване на неговия принос в развитието на българската култура през ХІХ век. Публикуваните по-рано и сега документи дават достатъчно пълна представа за тази ежедневна практическа работа в областта на народното образование - това, по думите на Друмев, трудно поприще, на което той отдава много години от своя живот както по време на Възраждането, така и след освобождението на България. Но работата му като ректор и пре подавател в Петропавловското училище и дейността му в Силистра по подобряване работата на местното училище - това есамо отражение, свидетелствуващо за това, как целеустремено и настойчиво Друмев еприлагал на практика своята просветителска програма. Интересно е да обърнем внимание на просветителските възгледи на писателя. Просвети телските разбирания на Друмев са се формирали като резултат от усвояването на националноосвободителните идеи на своите съотечественици (преди всичко Паисий, Софроний Врачански) и хуманистическите идеи на западноевропейските и руските просветители. Друмев, както просветителите от редица други страни, вижда своята задача преди всичко в това с помощта на разума и науката да изкорени невежеството, което според писателя е източ ник на всички беди. Друмев е убеден, че борбата против невежеството и неграмотността на българския народ, появила се като следствие на вековното робство, има за българите особено значение, дори по-голямо, отколкото за другите нации. Още като ученик в Одеската семинария младият писател ясно е разбирал, че поробителите съвсем не са заинтересовани да разпространяват просвещението сред българите. „Турците желаят - пише той в своята курсова работа от 1865 г. - ние въобще да не се просветим; същото желаят и фанариотите. Обединили се, те употребяват най-различни средства да ни държат в грубо невежество - и успяват... Фанариотите се превърнаха в наши духовни началници и си поставиха задачата да унищожат българската народност с всички средства, позволени и непозволени. "4 1 Изходящ дневник на писмата и телеграмите на Петропавловското духовно училище (семинария), обхващаш периода от 10. Х. 1878 г. до 29. XII — 1882 г. - ОДА - В. Търново, ф. 805, оп. 1, a. е. 124, л. 1-83. • Кондика на Силистренската българска община (1870—1881) — ОДА - Силистра, ф. 26, коп. 2, а. е. 1, с. 139-190. 85 3 Вж. писмо № от Дневника от 28. 12. 1879 г. 26 4 Литературен архив, т. V, С., 1973, с. 54. 108 Друмев смята, че без овладяване на науката българите едва ли ще успеят да просъществу ват дълго, ще изчезнат като нация или ще станат роби на по-образованите нации. Като тревожен лайтмотив тази мисъл звучи не само в курсовата му работа, но и в статиите „Значението на Българското книжовно дружество“, „Невежеството“ и др. Ние не бихме срещнали подобни опасения в изказванията на просветителите от страни, имащи политическа и държавна незави симост. В това особено значение, което българските просветители придават на разпространението на научни знания като средство за запазване на нацията, проличава една от специфичните особености на българското просвещение, на свой ред обусловена от историческата съдба на на България.