Резюме
В разговор с Блага Димитрова преди две години (който бе поместен в „Литературен фронт“) Багряна й разказала, че има вдъхновение за поетично творчество само когато е влюбена. „А когато липсва обект за влюбване?"-запи тала Блага Димитрова. - Тогава аз съм влюбена в света“ -отговорила Багряна. „Влюбена в света“ - този израз е типичен за Багряна. Но струва ми се, че тези две влюбвания преливат едно в друго. И от тях по-първично е влюб ването й в света. Когато тя е влюбена в някого, тя е влюбена и в света, а когато е влюбена в света, тази първична нейна любов дири най-ярко въплъщение в отделно любимо лице. Нека се върнем към корените на родословието й, осмислени в стихотворението „Потомка". Познавателен елемент не липсва още в първата фаза на проявите и под влияние на „скитническата непокорна" кръв. Тя обича необгледните поля, през които предполагаемата прабаба е минала с чуждестранен светъл хан, и жадно впива поглед в тях, но приобщаването и към тях още не е рязко очертано. То е очертано във втория етап, когато тя иска да разбере отделните подробности от света, който е обхванала в своя кръгозор. „Моите очи се не наглеждат, моите уши се не наслушват“, казва тя и прибавя, че като умре, кукувица бродница ще стане. Това вече е светът на кукувицата, диреща гнезда, 3 в които да снесе яйцата си. Тези два етапа обаче невинаги са дадени в хроноло гическа последователност, те съществуват паралелно и се реализират в борба помежду си, а в различни моменти побеждава ту единият, ту другият. Третият етап от развитието на отношението и към света се характеризира със стремежа да разшири значително своя кръгозор и Багряна насочва жаден поглед към далечни страни. Сега тя е обхваната от страстта да пътува. Този стремеж често се тълкува като склонност към разнообразие, като авантюризъм, но „приключенията" в стихотворенията на Багряна са интересни не сами за себе си, а като аспекти на разноликия свят, един свят с вътрешно единство и хармония. Насоката на пътя, който води към представата за това единство, наподобява насоката на пътя, който се разкрива пред моряка от пътеводната му звезда. Така се обяснява и заглавието на втората сбирка. Но несметното богатство от впечатления, които възникват при тези пъ тувания в дадени страни, вече не може да намери въплъщение в единствен реален индивид и поради това влюбването в света може да намери отражение в личност, която подобно на поетесата гледа по същия начин на света и желае да я придружава.
Близки и далечни кръгозори в поезията на Багряна
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:3-8Брой страници6ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеВ разговор с Блага Димитрова преди две години (който бе поместен в „Литературен фронт“) Багряна й разказала, че има вдъхновение за поетично творчество само когато е влюбена. „А когато липсва обект за влюбване?"-запи тала Блага Димитрова. - Тогава аз съм влюбена в света“ -отговорила Багряна. „Влюбена в света“ - този израз е типичен за Багряна. Но струва ми се, че тези две влюбвания преливат едно в друго. И от тях по-първично е влюб ването й в света. Когато тя е влюбена в някого, тя е влюбена и в света, а когато е влюбена в света, тази първична нейна любов дири най-ярко въплъщение в отделно любимо лице. Нека се върнем към корените на родословието й, осмислени в стихотворението „Потомка". Познавателен елемент не липсва още в първата фаза на проявите и под влияние на „скитническата непокорна" кръв. Тя обича необгледните поля, през които предполагаемата прабаба е минала с чуждестранен светъл хан, и жадно впива поглед в тях, но приобщаването и към тях още не е рязко очертано. То е очертано във втория етап, когато тя иска да разбере отделните подробности от света, който е обхванала в своя кръгозор. „Моите очи се не наглеждат, моите уши се не наслушват“, казва тя и прибавя, че като умре, кукувица бродница ще стане. Това вече е светът на кукувицата, диреща гнезда, 3 в които да снесе яйцата си. Тези два етапа обаче невинаги са дадени в хроноло гическа последователност, те съществуват паралелно и се реализират в борба помежду си, а в различни моменти побеждава ту единият, ту другият. Третият етап от развитието на отношението и към света се характеризира със стремежа да разшири значително своя кръгозор и Багряна насочва жаден поглед към далечни страни. Сега тя е обхваната от страстта да пътува. Този стремеж често се тълкува като склонност към разнообразие, като авантюризъм, но „приключенията" в стихотворенията на Багряна са интересни не сами за себе си, а като аспекти на разноликия свят, един свят с вътрешно единство и хармония. Насоката на пътя, който води към представата за това единство, наподобява насоката на пътя, който се разкрива пред моряка от пътеводната му звезда. Така се обяснява и заглавието на втората сбирка. Но несметното богатство от впечатления, които възникват при тези пъ тувания в дадени страни, вече не може да намери въплъщение в единствен реален индивид и поради това влюбването в света може да намери отражение в личност, която подобно на поетесата гледа по същия начин на света и желае да я придружава.