Из историята на българската публицистика в Русия

През епохата на Българското възраждане много учители, журналисти, писатели изпращат дописки и статии в руски вестници и списания. Те изпълняват патриотичния си дълг, като осве домяват братската страна за съдбата на своя поробен народ. Скромните български родолюбци дават израз на голямата си надежда, че родината на Венелин няма да забрави малкия славянски народ, съхранил през вековете на робството своето национално самосъзнание. Статии и дописки за България поместват различни по характер и направление руски вестници и списания. Дописки пристигат в голямата славянска страна от различни краища на поробените български земи и най-вече от центровете на българската емиграция в Румъния и от Цариград. Авторите на тези дописки имат различни политически възгледи. Поради всичко това българските материали, публикувани в руския периодичен печат, са твърде разнообразни. Проучването на руската периодика може да доведе до неочаквани резултати. Достатъчно еда посочим един конкретен пример: издирването и събирането на публицистиката на Р. Жинзифов обогати извънредно много неговия образ на възрожденски писател и патриот. Публицистичното дело на Жинзифов, пръснато в различни руски периодични издания, и по своя внушителен обем, и преди всичко по значението и стойността си зае централно място в творческия път на писателя.1 Значителни усилия са положени за събирането на Каравеловата публицистика. Плод на тези усилия са големите томове „Публицистиката на Любен Каравелов", т. І и т. II, издадени от Мих. Димитров. Работата по събирането обаче на Каравеловото публицистично наслед ство не е окончателно завършена. Допуснати са грешки и увлечения, които налагат нов вни мателен преглед на материала. Трудностите при издирването на публицистичните материали от наши автори, отпечатани В руски вестници и списания, са големи и поради това грешките до известна степен са неизбежни. Почти всички български кореспонденти държат на анонимността при публикуването на материалите си, крият се зад псевдоними или инициали. Те добре разбират, че сътрудничеството им в руския печат може да доведе до остри конфликти с турските власти и до тежки последици. Р. Жинзифов в свое писмо до редактора на сборника „Поэзия славян" Н. В. Гербель, след като съобщава, че съвсем скоро ще изпрати статията си „Болгарская литература“, пише: ..... Еще раз покорнейше прошу Вас не обозначать полную фамилию автора, но одну только начальную букву Z..., или же вовсе без этой буквы, т.е. „неизвестного автора". Об этом просят Вас и другие мои земляки, “З Нужни са още редица проучвания на отделни автори или на някои руски вестници, за да се стигне до по-цялостен поглед върху борбата, която българските възрожденци водят на страниците на руския периодичен печат с оръжието на словото. Предмет на настоящото съобщение е Каравеловото сътрудничество в одеския вестник „Новороссийский телеграф" - вестник политически, икономически и литературен", излизал от 1869 до 1903 г. През първите години - до 1875 г. „Новороссийский телеграф" се отличава със своя либерален дух и позиции - ратува за свобода на печата, защищава студентите, участници във вълненията в Новоросийския университет, разобличава злоупотребите на чиновници исъдии.