„Петима поети” от Милена Цанева

Сборникът - било от статии, очерци или литературни портрети - обикновено крие опасност от еклектизъм. В новата книга на Милена Цанева тази опасност е категорично преодоляна. Наред с другите си достойнства книгата „Петима поети" прави впечатление с концепционалното си и стилово единство. Тя веднага се налага на вниманието с величината на творческите фигури, предста вени тук чрез литературно-критически портрети - Фурнаджиев, Багряна, Далчев, Радевски, Вапцаров, - явления, които със своята сложност и възлово място в литературата ни респектират и най-сериозния изследовател. Петимата майстори на словото, обект на този труд, представляват върхове в поезията ни между двете световни войни. Липсват Смирненски и Гео Милев, за да се допълни картината на този плодоносен за лириката ни и в идейно, и в художествено отношение период. Разбира се, има и други заслужаващи вни мание поети, но в случая изхождам от схващането, че за една литература се съди предимно по върховите и постижения. Още самото подреждане на петте имена В книгата говори за системен подход от страна на авторката, за съобразяване с посоките на литературното развитие. Въпреки жанровите ограничения (както вече казахме, кни гата е сборник от литературно-критически портрети) М. Цанева е успяла да представи Въпросните творци като звена от литературния процес, започнал от Смирненски и намерил блестящ завършек в поезията на Вапцаров. По този начин всеки портрет в книгата има самостоятелно значение и същевременно се превръща в част на единно по замисъл изследване. Авторката умело е съчетала литературнокритическия подход с подхода на литературен историк. Тя е потопена в обаянието и загадъч ността на отделните творчески личности, домогва се към идейно-емоционалните дълбо чини на сътвореното от тях, превъплъщава се и намира верния път към същината на всеки един от толкова различните пет поетични свята, за да ни го представи в найправдивия му лик. И същевременно поставя тези явления в литературно-критически план, търси мястото им в контекста на литературното развитие, като по този начин специ фиката на отделния творец става още по-осезателна. Милена Цанева обръща особено внимание на новаторството (а всеки от „петимата“ има свой принос в тази насока), проследява конкретните прояви или трансформации на поетичните традиции в лириката на разглеж Даните творци, разкрива идейните и художествените тенденции, наченати от едного, и тяхната по-нататъшна съдба при останалите. И наистина нима може да се пише за Фурнаджиев, без да се спомене за „новаторската му дързост“, която разкри за поезията ни „нови идейно-естетически простори", за трайната диря, която остави в литературата ни неговата ,, тревожно-чувствителна социална съвест"? Фурнаджиев, както и Гео Милев, само в най-общ идеен план продължи революционните традиции на Смирненски; той възприе от него отрицанието на артистичния индивидуализъм за сметка на колективистичното съзнание, доразви тенденцията на доближа ване до народните недра. Иначе като поетика Фурнаджиевият поетичен свят влиза в спор с художествените принципи на Смирненски И е решителна крачка напред. По образно-емоционалните си особености Фурнаджиевата лирика се сродява с тая на Багряна и Далчев. Повече са допирните точки с Багряна - витализмът, здравата вкорененост в родната земя, в националната ни душевност, емоционалната сгъстеност на стиха. До Далчев Фурнаджиев се доближава чрез стремежа си към предметна образност, чрез придаване поетичен смисъл на обикновеното и неестетичното. Но това сходство е твърде външно, тъй като при двамата въпросните формални търсения са подчинени на различни цели, те са различно осмислени и идейно натоварени. Обединени чрез някои от особе ностите на поетиката си, Фурнаджиев, Багряна и Далчев се разминават, дори си противостоят в идейно-тематично отношение. В противовес на тревожно-бунтовния Фурнаджиев Багряна и Далчев са „безразлични към социално-политическите битки на съ временността“, както отбелязва Цанева. В ранното си творчество и двамата са по своему егоистично затворени в стеснения си поетичен свят. За Багряна това е светът на интимните й, предимно любовни преживя вания, за Далчев - светът на интелектуалното му самоотчуждение от пълнокръвието на живота.