Публикувана на
Free access
Резюме
На 31. VIII. 1056 г. със смъртта на императрица Теодора след 189-годишно управление се прекъсва и по женска линия Македонската византийска императорска династия, започнала своето триумфално шествие през 867 г., когато чрез кървав дворцов преврат Василий I Македонец заграбва властта от император Михаил III (842—867); по мъжка линия династията е прекъсната през 1028 г. — тогава умира братът на император Василий II Българоубиец, Константин VI (1025-1028). Настъпва 55-годишен период на дворцови заговори, преврати и контрапреврати, на династическо съперничество между богатите византийски фамилии - разпри, които ще прекрати през 1081 г. Алексий I Комнин, поставил начало на нов императорски род, комуто предстои участта да управлява Източната Римска империя в продължение на 100 години. Тъкмо в това време, когато кормилото на управлението във Византия се поема от нови хора, както изтъква Шарл Дил,2 се създават ония византийски полуисторически-полулегендарни разкази за императрица Теофана, майката на двамата последни „македонци“ — императорите Василий I и Константин VIII, разкази, в които тя е представена като ненаситен злодей: на нейната съвест се приписват смъртта на свекъра и император Константин VII Багрянородни (913- 959), на първия и съпруг император Роман II (959—963), на втория и мъж император Никифор Фока (963—969) и накрая на неблагодарния и любовник император Йоан Цимисхий (969-976), съвместно с когото и за когото тя посяга върху живота на Фока, за да може „свободно“ и „неопетнено“, като съучастник в убийството да управлява Византийската империя. Шарл Дил не е склонен да приеме всички тия страшни обвинения и затова представя в своя очерк Теофана като обичаща властта честолюбива жена, заплатила честолюбието си твърде скъпо. Според А. Рамбо Теофана малко се различава от портрета на летописците. Тя е била развратна, лукава, наистина дъщеря на кръчмар. Прозвището на баща й „Кратерос“ означавало „голяма чаша“, прякор, достоен за един дюкянджия. Към такова становище се придържа и H. Скабаланович. 5 RPOILEELTO Коя е Теофана, откъде идва, какви са пътищата, по които минава, за да стане заповедница на императорския гинекей? Обяснението на Шарл Дил е следното: „Придворните летописци, които се стремят да запазят доброто име на династията, сериозно твърдят, че тя произхождала от твърде старо и много благородно семейство и че царят и царицата (Константин VII и съпру гата му - К. М.) изпитвали неизказана радост, когато намерили достойна съпруга за сина си. По-малко доброжелателните към Македонската династия историци съобщават, че произходът на царицата е много по-скромен. Баша й, именуем Кратер, бил долен плебей и държал кръчма в един затънтен край на столицата. До оженването тя се наричала Анастасия или просто Анастасо. Когато се приближила до престола, приела по-благозвучното име Теофано-, за да под чертае, казват панегиристите, че била показана и избрана от бога“. В едно отношение обаче тя заслужила това име: нейната красота била необикновена, свърхчовешка, „божествена "


Възмездие за жестокостта

  • Издател
    Печатница на Издателството на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    115
    -
    136
    Брой страници
    22
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    На 31. VIII. 1056 г. със смъртта на императрица Теодора след 189-годишно управление се прекъсва и по женска линия Македонската византийска императорска династия, започнала своето триумфално шествие през 867 г., когато чрез кървав дворцов преврат Василий I Македонец заграбва властта от император Михаил III (842—867); по мъжка линия династията е прекъсната през 1028 г. — тогава умира братът на император Василий II Българоубиец, Константин VI (1025-1028). Настъпва 55-годишен период на дворцови заговори, преврати и контрапреврати, на династическо съперничество между богатите византийски фамилии - разпри, които ще прекрати през 1081 г. Алексий I Комнин, поставил начало на нов императорски род, комуто предстои участта да управлява Източната Римска империя в продължение на 100 години. Тъкмо в това време, когато кормилото на управлението във Византия се поема от нови хора, както изтъква Шарл Дил,2 се създават ония византийски полуисторически-полулегендарни разкази за императрица Теофана, майката на двамата последни „македонци“ — императорите Василий I и Константин VIII, разкази, в които тя е представена като ненаситен злодей: на нейната съвест се приписват смъртта на свекъра и император Константин VII Багрянородни (913- 959), на първия и съпруг император Роман II (959—963), на втория и мъж император Никифор Фока (963—969) и накрая на неблагодарния и любовник император Йоан Цимисхий (969-976), съвместно с когото и за когото тя посяга върху живота на Фока, за да може „свободно“ и „неопетнено“, като съучастник в убийството да управлява Византийската империя. Шарл Дил не е склонен да приеме всички тия страшни обвинения и затова представя в своя очерк Теофана като обичаща властта честолюбива жена, заплатила честолюбието си твърде скъпо. Според А. Рамбо Теофана малко се различава от портрета на летописците. Тя е била развратна, лукава, наистина дъщеря на кръчмар. Прозвището на баща й „Кратерос“ означавало „голяма чаша“, прякор, достоен за един дюкянджия. Към такова становище се придържа и H. Скабаланович. 5 RPOILEELTO Коя е Теофана, откъде идва, какви са пътищата, по които минава, за да стане заповедница на императорския гинекей? Обяснението на Шарл Дил е следното: „Придворните летописци, които се стремят да запазят доброто име на династията, сериозно твърдят, че тя произхождала от твърде старо и много благородно семейство и че царят и царицата (Константин VII и съпру гата му - К. М.) изпитвали неизказана радост, когато намерили достойна съпруга за сина си. По-малко доброжелателните към Македонската династия историци съобщават, че произходът на царицата е много по-скромен. Баша й, именуем Кратер, бил долен плебей и държал кръчма в един затънтен край на столицата. До оженването тя се наричала Анастасия или просто Анастасо. Когато се приближила до престола, приела по-благозвучното име Теофано-, за да под чертае, казват панегиристите, че била показана и избрана от бога“. В едно отношение обаче тя заслужила това име: нейната красота била необикновена, свърхчовешка, „божествена "