Очерци на българската белетристика между двете войни

След книгата си върху българската поезия в периода 1923-1944 г., Розалия Ликова публикува изследването си за белетристиката през същия период. Схванала вярно спецификата на литературния * Розалия Ликова, Българската белетристика между двете войни, София, Наука и изкуство, 1965 г. процес между двете войни, тя се езаела с присъщия и темперамент да го охаракте ризира всестранно и да хвърли обилна светлина върху творчеството на главните му представители. Пред нас е изследо зателка с определен профил, която умее да открива физиономичното в изкуството на художника, да определя мястото му 151 в развитието на българската литература. Нейният труд еинтересно проучване върху Литературен материал, който е все още недостатъчно разработен от литературната ни наука. Книгата прави впечатление и с верните оценки, и с характеристиката на авторите и атмосферата на творчеството им, и с цялостната картина на литературния живот. Трудът на Ликова се определя в изда телската бележка като „кратка литературна история на нашата белетристика между двете войни". Съществено еда видим кое отличава литературно-историческия метод на авторката. Нейното изследване съ държа очерци за различни творци и пет общи глави, в които подходът на лите ратурния историк се проявява с характерните си черти. Авторката не само познава литературните факти. Тя умее да проникне зад тях, в духа на епохата, в която социалните пластове се бяха разместили така, че животът на хората излизаше от старото си корито, чу пеха се ръждивите ключалки на обще ствените условности и ретроградност, раж даха се нови истини и идеали. Събитията отекваха и в сферата на литературните явления. Полагаха се основите на едно ново литературно движение. Съществу ващите методи на изображение не можеха да отговорят на императивите на новото време, което научи писателите да анализират прецизно, да виждат действи телната същност на нещата, да преценя ват реалната им стойност.