Въпроси на художествеността, поетиката и литературната теория в старобългарската литература

Въпросите на естетиката винаги са представлявали голям интерес както за науката, така и за творците на изкуството. Този интерес очевидно разрасна в последно време, благодарение на което се появиха доста изследвания. Въпреки тази активност обаче все още няма единство между учените по редица въпроси. Една от причините за това състояние е обсто ятелството, че теоретическите обобщения невинаги се свързват с непосред ственото проучване на художественото майсторство на отделния творецписател. Ако тази постановка важи за съвременната художествена литература, то колко повече е в сила и за средновековните славянски литератури, поспециално за старата българска литература. Разбира се, днес вече никак не може да се поддържа схващането, че тази литература е чисто религиознодогматична, суха и неинтересна, че има предимно познавателно значение като ни подпомага по-пълно да разкриваме съответната историческа епоха. Да се отрича всяка художественост в старобългарската или в староруската литература не е оправдано нито исторически, нито фактически. Защото В разные века было разное представление о художественности, и при оценке степени художественности того или иного памятника мы должны становиться не на свою точку зрения, не со своими претензиями к художественности мы должны выступать, а учитывать понимание художественности в об ществе той эпохи, памятников". 1 которая была современна каждому из этих От друга страна, старата българска литература, подобно на сръбската и руската средновековна литература, притежава несъмнени художествени достойнства: тя задържа вниманието на своя читател, задоволява неговото естетическо чувство, действува на въображението и разума му, възвишава помислите и чувствата, дава знание от разнообразно естество. Стилно-ези ковата форма на произведенията безусловно отговаря на съответна кул турна подготовка на читателя, за да може той да ги възприеме, да се въл нува от тях. Тук е абсолютно нужно спазване на известно съотношение между творец и читател. Когато това съотношение е нарушено, въздей ствието на книгата е незначително, срещу него започва реакция, появява се противоположно движение.