изясняване

Иван Вазов ни е оставил доста сведения за живота и творчеството си. Но при все това в неговата биография има немалко неизяснени въпроси и противоречиви сведения. Настоящата статия си поставя за задача да уточни някои моменти в жизнения път на поета, едни от които се тълкуват невярно, а други изобщо не са били поставяни за разглеждане в нашия печат. Тук ще се спрем на въпроса за първите опити на Вазов за времето, прекарано от него в Румъния при първото му отиване за участието му в Българското централно благотворително общество, като коригираме пътем някои сведения на самия Вазов. И Естествено е при изясняването на тия въпроси да се излезе преди всичко от сведенията, които сам поетът ни е оставил. Нужно еобаче тия сведения да се съпоставят и проверят многократно. Защото некритичното отнасяне към тях е довело до днешното положение - да се допущат не само в популярните работи, но и някои сериозни изследвания за Вазов груби фактически грешки и несъобразности.

Много художествени творби, статии и дописки през възраждането са публи кувани анонимно, с псевдоними или инициали. Прикриването на авторството при тогавашните политически условия е обяснимо. Понякога анонимността е продиктувана и от етични съображения - скромност или самокритичност, при същи на книжовниците от Възраждането. Атрибуцията, т. е. установяване авторството на анонимното произведение, е необходим етап при проучване на литературното наследство на писателя, при изясняване на общи или конкретни проблеми на литературното развитие. Произведение, чийто автор е известен, отбелязва проф. К. Гурски, по-лесно може да се разбере и се включи в литературния процес, тъй като личността на писателя помага да се осмисли общественото и естетическото съдържание на творбата. Атрибуцията е метод с две остриета колкото полезни, толкова и рисковани работата на изследователя и редактора. Тя може да уточни и изясни, да подведе и заблуди. Всичко зависи от подготовката, от подхода, от интуицията на тексто лога. В пълните издания на съчиненията на А. С. Пушкин, В. Г. Белински, на Хр. Ботев, Ив. Вазов и на други чуждестранни и български писатели има B богат материал във връзка с каноните“ и „творческата свобода" при атрибуцията. Интересът към литературата и културата на Възраждането през последните десетилетия нарасна значително. Издадени са съчинения на Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, В. Друмев, Г. Раковски, Р. Жинзифов, Гр. Пърличев, Ив. Богоров... Популяризирани са талантливи произведения на публицистиката, мемоаристиката, проучени и обнародвани са уникални архивни фондове. Необ ходимо е да се извадят от лавиците на миналото и изследват всички духовни ценности на българската литература през Възраждането, да се потърси ней ното място в балканския и европейския общокултурен процес. Това предполага на първо място уточняване наследството на всеки писател, за да бъде възприето в обществената му пълноценност, в неповторимото му художествено своеобразне Българското литературознание и книгоиздаване имат традиции и опит. Незави симо от това някои изследователи, съставители и редактори допуснаха увлече ния, като пренебрегнаха или омаловажиха основни текстологически принципи.