героят

Известен на всички е конкретният повод, който поражда у Илия Р. Блъсков идеята да напише своята повест „Изгубена Станка“. През една тъмна нощ на „велики пости“ 1863 г. при отец Константин, с когото Блъсков живеел в една от училищните сгради на Шумен, дошел странен човек и останал при него повече от обикновеному. Заинтригуван от необичайното нощно посещение, на другия ден Блъсков полюбопитствал пред духовника що за човек е бил този изповедник и какво толкова му е разказвал. - Такъв човек и такава изповед - отговорил му отец Константин - сега за пръв път през живота си срещам. Кой е този човек може да ти кажа, но неговата изповед - не мога, забранено ми е от църковните закони. Отговорът още повече заинтригувал Блъскова и той тръгнал да търси нощния гост. Едва го намерил, защото този човек - Желю се казвал - бил хайдутин, криел се и рядко се показвал пред хората. Когато се видели, Желю се доверил на Блъскова и му разказал своя бурен и пълен с приключения живот. Автор вече на две книги с религиозно съдържание, Блъсков отдавна искал да напише трета, но със сюжет из живота на българите. За образци имал книгите на Раковски „Предвестник Горскаго пътника“ (1856 г.) и „Горски пътник" (1857 г.) и най-вече излязлата през 1860 г. „Нещастна фамилия" на Васил Друмев. Сам вдъхновен и очарован от тези книги, Блъсков виждал интереса, с който те се четат от мало и голямо, и затова искал новата му книга непременно да прилича на тях. Но нямал подходящ сюжет. И така докато срещнал Желя. От многобройните неша, които той му разказал, Блъсков избрал историята за откраднатата от татарите мома Станка и седнал да я опише (Илия Р. Блъсков „Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот“, С., 1907, стр. 167). След издаването и през 1865 г. в Болград, повестта на Блъсков спечелила грамаден успех. Тя станала една от най-търсените и четени книги преди Освобождението. През 1870 г. „Изгубена Станка" била драматизирана от Богдан Ковачев и както свидетелствува Вазов, играна с голям успех. Незабравими са страниците от „Немили-недраги", където се разказва за възторга и патриотическото въодушевление, което „Изгубена Станка" пред извиквала сред хъшовете при представянато и във Влашко. Желю и Никола, герои на повестта, станали най-популярните имена, синоним на безстрашие и самоотверженост.

Един поглед днес върху развитието на драматургията ни през четириде сетте години свободен социалистически живот доказва, че тя достига естетическите си висоти на широк фронт, в смисъл на пъстър спектър от жанрово и сти лово разнообразие. Това нейно богатство, наред с властното присъствие на отделни имена на драматурзи, може да се оцени най-добре през последното десетилетие, като се съпоставят последните и постижения с първите ентусиазирани, но и наивни стъпки на новата социалистическа драма. Днес нашето драматическо изкуство е много по-богато. Бързам да добавя, че и тогава, и Днес творческата отговорност на писателите-драматурзи при създаването на драматически произведения е била винаги висока. Винаги са били налице жаж дата, преданите усилия на драматургията и театъра да бъдат близо до живота на народа, до неговите борби, да изразяват въжделенията му, да пресъздават и запечатват в естетическа неизменност неговите герои. А всичко друго е било въпрос на опит, на творчески възможности, на художествена подготвеност, които могат да ни обяснят и липсата на по-значителни драматургически завоевания. Защото трезвият поглед не може да не забележи, че историческият прелом, преживян от нашата страна, с неговите драматични и трагични значения, не е отразен в широта - заглавията с пълноценни художествени качества са доста по-малко, отколкото заслужава една подобна героична епоха. И нали именно затова авторите отново се връщат към нея. Обществено-политическите събития с изключително въздействие върху съзнанието на театъра са много по-богати и разнообразни от съдържанието на първите заглавия на нашата социалистическа драма. Тази трезвост не е откритие на настоящия момент. Тя се покрива с неудовлетвореността у драматурзите в тези първи години" на творчество, за да последват уверени крачки, да получи развитието на драматургията нова енергия, да се домогне до истински открития, да бъде на висотата на времето, което отразява.