Кой е Желю – героят на „Изгубена Станка”?

Известен на всички е конкретният повод, който поражда у Илия Р. Блъсков идеята да напише своята повест „Изгубена Станка“. През една тъмна нощ на „велики пости“ 1863 г. при отец Константин, с когото Блъсков живеел в една от училищните сгради на Шумен, дошел странен човек и останал при него повече от обикновеному. Заинтригуван от необичайното нощно посещение, на другия ден Блъсков полюбопитствал пред духовника що за човек е бил този изповедник и какво толкова му е разказвал. - Такъв човек и такава изповед - отговорил му отец Константин - сега за пръв път през живота си срещам. Кой е този човек може да ти кажа, но неговата изповед - не мога, забранено ми е от църковните закони. Отговорът още повече заинтригувал Блъскова и той тръгнал да търси нощния гост. Едва го намерил, защото този човек - Желю се казвал - бил хайдутин, криел се и рядко се показвал пред хората. Когато се видели, Желю се доверил на Блъскова и му разказал своя бурен и пълен с приключения живот. Автор вече на две книги с религиозно съдържание, Блъсков отдавна искал да напише трета, но със сюжет из живота на българите. За образци имал книгите на Раковски „Предвестник Горскаго пътника“ (1856 г.) и „Горски пътник" (1857 г.) и най-вече излязлата през 1860 г. „Нещастна фамилия" на Васил Друмев. Сам вдъхновен и очарован от тези книги, Блъсков виждал интереса, с който те се четат от мало и голямо, и затова искал новата му книга непременно да прилича на тях. Но нямал подходящ сюжет. И така докато срещнал Желя. От многобройните неша, които той му разказал, Блъсков избрал историята за откраднатата от татарите мома Станка и седнал да я опише (Илия Р. Блъсков „Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот“, С., 1907, стр. 167). След издаването и през 1865 г. в Болград, повестта на Блъсков спечелила грамаден успех. Тя станала една от най-търсените и четени книги преди Освобождението. През 1870 г. „Изгубена Станка" била драматизирана от Богдан Ковачев и както свидетелствува Вазов, играна с голям успех. Незабравими са страниците от „Немили-недраги", където се разказва за възторга и патриотическото въодушевление, което „Изгубена Станка" пред извиквала сред хъшовете при представянато и във Влашко. Желю и Никола, герои на повестта, станали най-популярните имена, синоним на безстрашие и самоотверженост.