Положителният герой на българската белетристика през Възраждането

Литературата на всеки народ е свързана по своеобразен начин с действителността, с неговите идеали. През различните времена, в зависимост от характера на обществените идеи и от състоянието на изкуството, тая връзка се осъществява по специфичен начин в отделните литературни жанрове, при всеки отделен творец. Винаги обаче дръзката обществена мисъл търси средства, за да се изяви естетически, да се утвърди чрез художествени образи. Българската литература през Възраждането е в значителна степен утилитаристична. Тя в по-определена форма е трябвало да реагира" на всички актуални проблеми, да търси най-прекия път към читателя. Още първите и прояви, независимо от естетическата си непълноценност, са идейно целенасочени - да се намери положителният герой на съвременността и се пресъздаде като художествена реалност, като тип. Разбира се, това е било продължителен и труден процес, върху който са въздействували разнородни фактори - определеността на обществените идеи, степента на художественото познание на писателя и читателя, литературната традиция, таланта и мирогледа на отделната личност и т. н. Затова и литературният процес не протича равномерно - явяват се периоди на застой и разцвет, на „ориентировка“ и новаторство. Всичко това не може да не се има предвид, когато се поставя въпросът за положителния герой на възрожденската литература изобщо и на белетристиката в частност. В лириката например той се изявява и утвърждава значително по-рано, отколкото в разказа и повестта. Но между лирическия и белетристичния положителен герой съществува известна зависимост, която се определя от закономерностите в развитието на новобългарската литература. Общи моменти в трактовката на положителния герой се наблюдават и в преводните и оригиналните художествени произведения. В много от преводите, направени до Кримската война, той е религиозен и смирен, свързан с отиващия си патриархален бит. Портретната му характеристика е схематична, душевният свят - едностранчив. Но той също търпи развитие, съобразено с мирогледа и художествената практика на преводачи и „побългарители".