Философска

Легенда за Сибин“ и „Антихрист" са сериозни постижения на българската литература. Изградени на конкретна историческа основа, двете книги си поставят далеч по-общи проблеми. Историческо и общочовешко се преплитат, като в центъра на явленията стои проблемът за човека. „Човек“ като исторически определена и вечна категория, т. е. тези специфични човешки потребности и особености, които са общовалидни. Човек като вечно търсещ, непрестанно прие мащ и отричащ дух. Онези дълбоки и безкрайни, неразделими вътрешни противоречия между „да“ и „не“, породени от стремеж към истина, тласкани от познанието. Търсенето на истината е основен момент на преосмисляне на света. То е безкрайният път на човека към самопознание. То е вечно съмнение, вечно колебание. Диалектиката на нещата води до логическата им безкрайност, защото „край" значи смърт. Вечно движение, вечна реакция - ето смисъла на човешкия живот. Това е идейната основа на двете произведения. По характера на поставените проблеми книгите представляват своеобразна дилогия. Идеите на едната са доразвити и доосмислени в другата. Неслучайно критиката обърна такова внимание на тези произведения. Излязоха редица статии на известни критици, като П. Зарев, Р. Ликова, Ст. Каролев, М. Василев, Св. Игов, Е. Константинова, О. Сапарев, Л. Георгиев и др. Те оцениха философ ския характер на творбите, разгледаха основните проблеми: диалектиката като движещо начало, общата, концепциална представа за света, проблема за вярата, любовта, ролята на Сатанаил, понятията за добро, зло, истина, ролята на разума и пр. Немалко място беше отделено и на въпроса за историческата достоверност на книгите, който се оказа като че ли най-спорен. Отбелязано бе и актуалното звучене на проблемите. В тази статия ще се спрем по-подробно на основните аспекти от идейната система на „Легенда за Сибин“ и „Антихрист".

The article compares some texts and cultural phenomena from Eastern Europe or East-Central Europe, which would correlate cultural manifestations in the region with the distant transatlantic developments emphasizing the principle and agenda of national independence. In 1776 Ignacy Krasicki published „what can be called the first Polish novel", The Adventures of Mikolaj Doswiadczynski, Written by Himself (Mikolaja Doswiadczynskiego Przypadki, przez niegoz samego opisane), and Giovanni Lovrich, also known as Ivan Lovric, from Venetian Dalmatia, published in Venice his only literary work, Observations on Various Parts of the Voyage in Dalmatia of Signor Abbé Alberto Fortis (Osservazioni di Giovanni Lovrich sopra diversi pezzi del viaggio in Dalmazia del Signor Abate Alberto Fortis). In the intellectual tensions of the Enlightenment, in its hierarchical rankings and resentments by language and culture, Polish and French, Dalmatian and Italian, it is possible to discern some aspects of national self-assertion, a kindred spirit of 1776, within the literary forms of the ancient regime in its first crisis. Furthermore, the consciousness of foreign domination among Poles and Dalmatians in 1776, in conjunction with a sensitivity to foreign literary condescension, provoked certain common cultural patterns of response, and even some inklings of a regional resemblance that would eventually be summed up in the idea of Eastern Europe.