Балабанов

Стане ли дума за Александър Балабанов, първото нещо, което изниква в съзнанието ми, е чествуването на чешкия писател и дипломат Франтишек Кубка - последното от поредицата чествувания, които Съюзът на българските писатели организира през пролетта на 1946 г. в салоните на българо-съветското дружество. Разбира се, аз познавах Балабанов много време преди това. Спомням си най-напред една негова сказка върху древногръцката литература от идиличните времена на моето ученичество в Пазарджик. Славата му на особняк и разсеян човек вече се носеше и публи ката беше изпълнила читалище „Виделина", предупредена от мълвата, че щеше да чуе един забавен професор. Забравил съм подробностите, но добре си спомням веселата въз буда на слушателите от онова странно съчетание на гротескно и сериозно, което беше основен белег на цялата негова личност. Какво научихме от тази сказка - не знам, но едно беше безспорно: оказа се, че древногръцката литература не е така безинтересна и така отдале чена от нас, както ни я представяха някои учебни пособия. Няколко години по-късно, вече като студент в София, имах случай да срещам Балабанов почти всеки ден. Виждам го и сега тревожен и вечно забързан да се движи по булевард „Цар Освободител" с чанта ръка, на главата с небрежно наложена мека шапка, под която се подаваха къдравите му невчесани коси, обкръжен от студенти и познати, да говори възбудено или да спори някакъв въображаем опонент. Дори съм имал случай да се спирам пред Университета и да гледам с предизвикателно любопитство дали си сваля галошите, преди да се качи трамвая, както твърдеше създадената около него легенда. А след Девети септември, не знам точно кога и как, ние се сближихме и понеже живеехме в един квартал, почти през вечер изминавахме разстоянието от тогавашния клуб на културните дейци до Докторската градина. И въпреки всичко това, когато стане дума за него, аз си спомням най-напред онова чествуване на улица „Мизия", за което поменах.

Някога проф. Александър Балабанов написа своята прочута статия „Един класик на българската проза", в която показа истинската величина на един от най-големите български писатели - Захари Стоянов. До този момент Зах. Стоянов не е имал висока литературна цена. Пенчо Славейков го е смятал за „кекавоумен драскач“, а критици като Б. Пенев и Вл. Василев не го забелязват изобщо. Днес определението „класик на българската проза" се е сраснало с името на Зах. Стоянов, но когато Ал. Балабанов го употребява за първи път, се е приело като литературно светотатство. Четвърт век след смъртта на Ал. Балабанов ние сме принудени да пишем за него като за неразкрита фигура в нашата литература. Какъв парадокс на съд бата! Името на човека, който приживе беше една от най-известните българ ски личности и който предизвикваше непрекъснати литературни бури, сега е обгърнато с мълчание. Дори академичната „История на българската литература" пропусна да му отдели поне кратък очерк. Но какво да се прави, Ал. Балабанов продължава да бъде до голяма степен непознат. Никой досега не се е заемал със сериозно изследване на неговото литературнокритическо и културно дело, камо ли пък да му посвети монография. Като имаме пред вид и факта, че ние още нямаме „История на българската литературна критика“, става ясно защо неговото важно място, което заема в развоя на нашата критика, остава по-скоро предполагано, отколкото точно определено. По странно стечение на обстоятелствата Ал. Балабанов е една от най-малко изследваните фигури в нашето литературознание. Работите му, разхвърляни в десетки литературни списания и вестници, все още чакат влюбеното око на някой упорит изследвач, за да блеснат с нова сила и с ново обаяние. Не показа ли това и изданието, изготвено от проф. Тодор Боров, което излезе през 1973 г. в издателство „Български писател" в библиотека „Български критици"? Макар и незначително по обем в сравнение с огромното наследство, оставено от Балабанов в областта на литературната критика, то откри върха на един огромен айсберг, който тепърва ще изплува на повърхността. Излиза и втори том от изданието на проф. Боров, който ще включва най-известните работи на Ал. Балабанов, писани за чуждите литератури. Предстои да излязат в отделна книга и спомени на Ал. Балабанов. Тези книги разбиват постепенно мълчанието около името на Ал. Балабанов. Жалко, че отдавна не са излизали в самостоятелни издания неговите чудесни изследвания за класическата литература: „Еволюция на мотивите в гръцката поезия в класическия период“, „История на класическата литература“, „Любов и поезия". Остава и нашата литературна наука да извърши своето, за да заеме 43 Балабанов мястото, което по право му принадлежи в нашата литературна ис тория.