Радка Кърпачева–Даскалова

Изучаването на многовековните духовни и културни връзки и взаимоотношения на нашия народ с руския има вече свои традиции. Има и своите постижения и успехи, като се започне с изследванията на руските и бъл гарските слависти от миналия век и се стигне до съвременните проучвания на редица наши исъветски учени. В създаденото досега обаче преобладават трудовете, свързани с проникването, разпространението и влиянието (идейно и художествено) на руските писатели у нас, с взаимодействието между отделни писатели, с типологическа близост и др. Сравнително малко, при това бегло, са засегнати пробле мите, свързани с присъствието на българската тема в руската литература от XIX век, с проблемите на националната ни история, на освободителните ни борби и своеобразната им трактовка в произведенията на руските писатели. При това на интереса на някои от тях към българската тема и героя-българин се гледа като на спизод, на момент от творческото развитие на отделния творец, без да се обхване това явление в рамките на руската литература като цяло, в потока на нейното развитие. Изследвания от подобен характер, обобщаващи художествената трактовка на българската тема и героя-българин, осмислящи я в цялостния процес на развитието на руската литература, все още липсват. В това е голямата стойност на наскоро излязлата книга на Георги Германов „Окървавено навечерие. Българската тема и българите в руската литература от ХIX век“, публикувана от Издателство „Георги Бакалов". Защото в нея се срещаме за пръв път с цялостното, дълбоко присъствие на Бълга рия, на нейните проблеми и герои в широкия поток на руската литература от XIX век. Някои от засегнатите в нея проблеми са били вече предмет на изследване, наред с тях се срещаме и със съвършено нови материали. Но всичко е осветено по нов начин, има спе цифично звучене. И което е особено важно, в нея художественото присъствие, художе ствената трактовка на българската тема са представени не като епизод в творчеството на отделни писатели, а като „процес, обусловен от сложен комплекс причини от социалнополитически, културен и чисто литературен характер. процес непрекъснат, макар и неравномерен... със своите върхове и снижавания, закономерно обусловени...". Така изследвачът е осмислил това сложно и противоречиво, но характерно за руската литература явление, намерило специфичен израз в произведенията на множество поети, беле тристи и критици с различни естетически, философски и политически позиции.

Нашият читател много рано се запознава с творчеството на А. П. Чехов - още в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато в печата се появяват първите преводи на негови произведения. Публикуваните тогава разкази „Тиф" (библ. „Свети Климент", 1888-1889), „Ванка" (в. „Лъча", г. І, 1892, бр. 24) и „Жена“ (сб. „Почивка“, 1893) са началото на едно широко интензивно проникване на Чехов в българския литературен печат, в духовния свят на българина. Особено голяма става популярността на Чехов след 1904 когато Кръстю Митишев издава за пръв път на български език събраните съ чинения на писателя. Това издание е първото, което представя, от една страна, така широко творчеството на руския писател, а, от друга - приобщава непосредствено българския читател към поетическия свят на Чехов, запознава И го с идейно-философските му позиции, с естетиката му. г., С актуалността си, дълбочината на проблематиката и особено с крайно оригиналната си и своеобразна поетика творчеството на Чехов естествено привлича интереса на българските творци. Почти няма писател от онова време, който да не е откликнал в печата с мнение за разказвача и драматурга Че хов. Особено осезаемо е въздействието му върху белетристите - Чехов влияе на много от тях. Под знака на неговото майсторство в българската литература се формират немалко прозаици. Влиянието на белетриста, на разказвача Чехов закономерно се съпътствува от влиянието на драматурга. Драмите на Чехов стават известни на българската публика в началото на нашия век (1904- 1912), когато водещите български театри един след друг поставят отначало водевилите, а след това и големите му пиеси. През това време името на Чехов завинаги навлиза в репертоарните планове на театрите. Нещо повече - той става много популярен, драматургията му привлича силно вниманието на ре жисьори и актьори, на театралните и литературните критици, на цялата млада българска интелигенция.