Стефан Гечев

Преди три години почина в Атина на седемдесетгодишна възраст Геор гиос Сеферис. Сред дългия списък на ярки поети, появили се през първата половина на нашия век в Гърция, Сеферис заемаше безспорно един от найвисоките върхове. Бих казал, нещо повече - заедно с Кавафис, Рицос, Елитис той се нарежда на едно от първите места в листата на поетите на нашия век, въпреки че беше толкова национален поет, че без дълбоко познаване на гръцката история - и стара и нова, без вникване в гръцките митологии - и стари и нови, е трудно да бъде разбран. Това е още едно доказателство за мисълта, която е била изказвана неведнъж: колкото по-дълбоко национален един творец, той става толкова по-общочовешки. Или, с други думи, ако един творец иска да се издигне до общочовешкото, трябва да стане изразител на душата на своя народ. e Когато през 1931 г. излезе от печат първата стихосбирка на Сеферис „Завой", патриархът на гръцката поезия Костис Паламас писа в рецензията си за нея, че тя бележи истински завой в националната им поезия. С тази малка книжка Сеферис застава начело на новото поетично поколение на родината си. Последвалите стихосбирки „Щерна“ (1932), „Роман“ (1935), „Гимнопедия" (1936), „Тетрадка за упражнения" (1940) и „Първи корабен дневник" (1940) потвърдиха по безспорен начин пророчеството на Паламас. По-късно, през 1944 г., Сеферис издаде в Александрия, където прекара част от изгнанието си през Втората световна война, своя „Втори корабен днев ник“, а след завръщането си в Гърция — цикъла „Кихли" (1947) и „Трети корабен дневник“ (1955). След доста дълго мълчание поетът обнародва през 1962 г. книгата „Три тайни поеми“. Ако не се смятат няколко отделни сти хотворения, печатани по-късно, тези три поеми са последното голямо произведение на Сеферис. С изброените по-горе творби се изчерпва основното пое тическо дело на Сеферис — творчество, което още в началото на четириде сетте години, и особено след войната, доби световна известност. Сеферис преведен и издаден на почти всички европейски езици, за творчеството му е писано и се пише обширно и задълбочено не само в Гърция, но и в чужбина. То му донесе и Нобеловата e награда. Логично е да се запитаме: в какво се състои „новото“, което Сеферис донесе в гръцката и в световната поезия? За да си отговорим на този въпрос, ще трябва да проследим пътищата, по които е минал поетът, събитията, на които е бил свидетел и които лежат в основата на най-хубавите му произведения, да си припомним някои от живите или доскоро живели митове на неговия древен народ. Защото — колкото и странно да прозвучи подобно твърдение

За да докаже по-голямото съвършенство и светостта на славянската азбука в сравнение с гръцката, Черноризец Храбър разказва сбито за начина, по който е било създадено гръцкото писмо, и именува хората, които са го съз дали в течение на вековете. След това съобщава кой е и кога е създал славянската азбука. За да покаже колко малко се знае за историята на гръцкото писмо, в каква историческо-митологическа мъгла тънат корените му, той пише: „Защото ако запиташ гръцките книжовници и кажеш: кой ви е създал писмената и кой ви е превел книгите, и в коя епоха, малцина от тях знаят. Но ако запиташ който и да било грамотен славянин и му кажеш: кой ви е създал буквите и превел (свещените) книгите, то всички знаят и в отговор ще кажат" и пр. Твърдението на Храбър не е нито пропаганда, нито клевета, а обективна истина. Като чете човек този пасаж от Апологията, има чувството, че самият автор е питал неведнъж гръцки книжовници и учени и или не е получавал отговор, или отговорите са били неясни, противоречиви, значи неубедителни. Това се дължи на факта, че още древните автори на са били наясно по този въпрос. За да се убедим в това, нека разгледаме накратко съобщенията им за епохата и хората, които са създали гръцката азбука. За пръв път, доколкото е известно, в древността Есхил в трагедията си „Прикованият Прометей" казва (ст. 460 и сл.), че между другите благодеяния Прометей дал на хората (разбирай - на гърците) и писмото. Еврипид е автор на една трагедия под наслов „Паламидис“, чийто главен герой е същият полумитичен Паламид, за когото споменава и Черноризец Хра бър. Трагедията езагубена, но от по-късни източници се знае, че в нея се е го ворило за създаването на азбуката от Паламид. Този мъдрец и герой, участву вал в Троянската война и убит от ахейците по интриги на Одисей, се е славил в древността като откривател едва ли не на цялото тогавашно знание: бил изнамерил мерките, разделил времето на години, месеци, дни и часове, измислил смятането и пр. В същия V в. до н. е. Херодот, бащата на историята, съобщава следното във връзка със създаването на гръцката азбука: „Гефирейците, които дошли в Гърция с водача си Кадмос и се установили в Беотия, били финикийци и заедно с други неща донесли на гърците множество знания, между другото и една писменост, а според моето мнение гърците не са имали такава преди това", и пр. (V, 58).

Някой беше казал: „За да си дадеш сметка колко малко знаеш, трябва да знаеш нещо". 154 Тази мисъл би могла спокойно да се приложи към нашите познания по литературата на нашата южна съседка. Духовните връзки между двата народа бяха прекъснати след втората половина на миналия век. Последвалите политически събития, шовинистичната политика, омра зата, раздухвана от националните буржоазии, войните в началото на този век отклониха за дълго време вниманието и на Двете страни от културните и литературните процеси, които се развиваха у тях. Едва след Втората световна война и главно от петдесетте години насам у нас се прояви желанието да опознаем съвременната кул тура на Гърция - желание, подпомогнато от политиката на социалистическа Бъл гария, целеща установяването на трайни добросъседски отношения между балканските страни. Неслучайно интересът ни се насочи на първо време към гръцката поезия: до скоро тя си оставаше водещия литера турен жанр. И още с първите стъпки открихме, че нашите южни съседи прите жават една поезия, която достойно се на режда на едно от челните места в света през нашия век. Беше обнародвана една дву томна антология на новата гръцка поезия (1960). В отделни книги бяха представени Някои от най-забележителните гръцки поети: Кавафис, Варналис, Рицос, Диктеос, Рита Буми-Папа. Периодичният печат пу бликува отделни поетични творби от Се ферис, Лудемис и др. Издадоха се и доста прозаични творби на Казандзакис, Лу демис, Варналис, Миривилис, Кодзиас и т.н И едва сега, когато имаме вече немалко текстове, започваме да си даваме сметка, че те ни дават известна информация, но поставят и немалко въпроси. Въпросът за цялостното развитие на гръцката литература и за историческия контекст, при който се оформят отделните творци, за другите, които не познаваме или почти не познаваме, за тенденциите и теченията в тази литература, за влиянията - стари и нови, за цялостните образи на писате лите и за ролята, която всеки от тях е играл в развитието на националната им литература, за възможността да се прокарат паралели между нашата и гръцката лите ратура, като се има пред вид вековната симбиоза между тях и общата историческа съдба на двата народа, и пр. и пр. Наистина както в Антологията, така и в отделните книги от гръцки писатели, излезли у нас, читателят е намирал биографични и литературни бележки, които задоволяват съвсем отчасти неговото лю бопитство. Защото, за да се отговори на поставените по-горе въпроси, е необходима дълга изследователска работа, основно познаване не само на езика, но и на панорамното развитие на гръцката литература.