Георгиос

Преди три години почина в Атина на седемдесетгодишна възраст Геор гиос Сеферис. Сред дългия списък на ярки поети, появили се през първата половина на нашия век в Гърция, Сеферис заемаше безспорно един от найвисоките върхове. Бих казал, нещо повече - заедно с Кавафис, Рицос, Елитис той се нарежда на едно от първите места в листата на поетите на нашия век, въпреки че беше толкова национален поет, че без дълбоко познаване на гръцката история - и стара и нова, без вникване в гръцките митологии - и стари и нови, е трудно да бъде разбран. Това е още едно доказателство за мисълта, която е била изказвана неведнъж: колкото по-дълбоко национален един творец, той става толкова по-общочовешки. Или, с други думи, ако един творец иска да се издигне до общочовешкото, трябва да стане изразител на душата на своя народ. e Когато през 1931 г. излезе от печат първата стихосбирка на Сеферис „Завой", патриархът на гръцката поезия Костис Паламас писа в рецензията си за нея, че тя бележи истински завой в националната им поезия. С тази малка книжка Сеферис застава начело на новото поетично поколение на родината си. Последвалите стихосбирки „Щерна“ (1932), „Роман“ (1935), „Гимнопедия" (1936), „Тетрадка за упражнения" (1940) и „Първи корабен дневник" (1940) потвърдиха по безспорен начин пророчеството на Паламас. По-късно, през 1944 г., Сеферис издаде в Александрия, където прекара част от изгнанието си през Втората световна война, своя „Втори корабен днев ник“, а след завръщането си в Гърция — цикъла „Кихли" (1947) и „Трети корабен дневник“ (1955). След доста дълго мълчание поетът обнародва през 1962 г. книгата „Три тайни поеми“. Ако не се смятат няколко отделни сти хотворения, печатани по-късно, тези три поеми са последното голямо произведение на Сеферис. С изброените по-горе творби се изчерпва основното пое тическо дело на Сеферис — творчество, което още в началото на четириде сетте години, и особено след войната, доби световна известност. Сеферис преведен и издаден на почти всички европейски езици, за творчеството му е писано и се пише обширно и задълбочено не само в Гърция, но и в чужбина. То му донесе и Нобеловата e награда. Логично е да се запитаме: в какво се състои „новото“, което Сеферис донесе в гръцката и в световната поезия? За да си отговорим на този въпрос, ще трябва да проследим пътищата, по които е минал поетът, събитията, на които е бил свидетел и които лежат в основата на най-хубавите му произведения, да си припомним някои от живите или доскоро живели митове на неговия древен народ. Защото — колкото и странно да прозвучи подобно твърдение