авторството

Покрай другите неизяснени въпроси из историята на нашата стара литература е и въпросът за историографските съчинения, които тя е имала. Ето защо похвална е всяка инициатива, каквато напоследък се забелязва, свързана с българската средновековна историография. Имам предвид изследванията на Горан Тодоров „Зараждане и начално развитие на българската историография (681- 1018 г.)“ и „Българската историография през XI-XIV в. 1 и на Константин Мечев „Българската хроника от началото на XV в. (Историческо съдържание, идеен и художествен облик, въпросът за нейното авторство")2. Повод за настоящите бележки ми дава изследването на К. Мечев. Казвам бележки, тъй като не възнамерявам да се спирам подробно по въпроса, засегнат от него; по-скоро искам само да взема отношение по поставения въпрос - Доколко може да се възприеме тезата на автора, според която известният старобългарски (южнославянски) книжовник Исай Серски е написал и анонимната българска хроника от началото на XV в. Искам да взема отношение, понеже нашата наука има да решава още толкова много и важни въпроси, поради което никак не е нуждо да се отклоняват силите на малкото научни работници с публи кации, недостатъчно аргументирани. По-добре е тези сили да бъдат насочени по други въпроси. Отговорът е толкова по-наложителен, като се вземе под вни мание и обстоятелството, че публикацията излиза без редакционна бележка, не е поставена като дискусионна.

За да докаже по-голямото съвършенство и светостта на славянската азбука в сравнение с гръцката, Черноризец Храбър разказва сбито за начина, по който е било създадено гръцкото писмо, и именува хората, които са го съз дали в течение на вековете. След това съобщава кой е и кога е създал славянската азбука. За да покаже колко малко се знае за историята на гръцкото писмо, в каква историческо-митологическа мъгла тънат корените му, той пише: „Защото ако запиташ гръцките книжовници и кажеш: кой ви е създал писмената и кой ви е превел книгите, и в коя епоха, малцина от тях знаят. Но ако запиташ който и да било грамотен славянин и му кажеш: кой ви е създал буквите и превел (свещените) книгите, то всички знаят и в отговор ще кажат" и пр. Твърдението на Храбър не е нито пропаганда, нито клевета, а обективна истина. Като чете човек този пасаж от Апологията, има чувството, че самият автор е питал неведнъж гръцки книжовници и учени и или не е получавал отговор, или отговорите са били неясни, противоречиви, значи неубедителни. Това се дължи на факта, че още древните автори на са били наясно по този въпрос. За да се убедим в това, нека разгледаме накратко съобщенията им за епохата и хората, които са създали гръцката азбука. За пръв път, доколкото е известно, в древността Есхил в трагедията си „Прикованият Прометей" казва (ст. 460 и сл.), че между другите благодеяния Прометей дал на хората (разбирай - на гърците) и писмото. Еврипид е автор на една трагедия под наслов „Паламидис“, чийто главен герой е същият полумитичен Паламид, за когото споменава и Черноризец Хра бър. Трагедията езагубена, но от по-късни източници се знае, че в нея се е го ворило за създаването на азбуката от Паламид. Този мъдрец и герой, участву вал в Троянската война и убит от ахейците по интриги на Одисей, се е славил в древността като откривател едва ли не на цялото тогавашно знание: бил изнамерил мерките, разделил времето на години, месеци, дни и часове, измислил смятането и пр. В същия V в. до н. е. Херодот, бащата на историята, съобщава следното във връзка със създаването на гръцката азбука: „Гефирейците, които дошли в Гърция с водача си Кадмос и се установили в Беотия, били финикийци и заедно с други неща донесли на гърците множество знания, между другото и една писменост, а според моето мнение гърците не са имали такава преди това", и пр. (V, 58).